Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съседката ми показа този трик, с който яйцата остават пресни почти две години
  • Новини

Съседката ми показа този трик, с който яйцата остават пресни почти две години

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
Screenshot_9-2.png

Методът за съхранение на яйца, с който ще ви запознаем в тази статия се предава от поколения.

Важно  да отбележим, че той трябва да бъде изпълнен внимателно, със специални предпазни мерки и само при необходимост, тъй като хлорната вар е корозивна и може да представлява риск за здравето при неправилна употреба.

Подготовка на яйцата:

Използвайте само свежи, немити домашни яйца, защото те имат естествен защитен слой за разлика от купените от магазина. Необходимо е яйцата да са здрави, без да имат видими дефекти или напуквания, тъй като това може да доведе до проникване на бактерии. Ако яйцата не са съвсем чисти, изтъркайте ги леко с мека кърпа или четка, без да използвате вода.

кора пресни яйца

Подготовка на бурканите:

 

яйце в буркан

Използвайте чисти, стерилизирани буркани. Необходимо е да са достатъчно големи, за да съберат яйцата и разтвора.

Пълнене на бурканите:

яйце в буркан

Внимателно поставете яйцата в буркана, използвайки лъжица, за да намалите вероятността от счупване. Напълнете буркана до горе.

Подготовка на разтвора:

разтвор на вар

 

Разтворете две супени лъжици  от хлорната вар в 700 милилитра вода. Разтворът трябва да бъде добре разбъркан, докато варта се разтвори напълно. Внимавайте, тъй като хлорната вар може да бъде корозивна и дразнеща за кожата и очите.

Винаги използвайте подходяща защита, когато работите с хлорна вар.

Заливане на яйцата:

хлорна вар консервиране

 

Внимателно излейте разтвора върху яйцата в буркана, като се уверите, че всички яйца са напълно покрити.

Затваряне на бурканите:

яйца в хлорна вар

 

Затворете буркана плътно. Важно е бурканът да е напълно затворен, за да предотвратите влизането на бактерии и да удължите срока на годност на яйцата.

Съхранение:

Съхранявайте бурканите на тъмно и прохладно място. Яйцата, съхранявани по този начин, могат да останат свежи до 12-18 месеца.

Когато сте готови да използвате яйцата, просто извадете колкото ви трябват от буркана, измийте ги добре с вода, за да премахнете белия слой, и ги използвайте както обикновено. Проверете външния вид, мириса и вкуса на всяко яйце преди употреба, за да се уверите, че все още е добро за консумация.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В язовир Огоста уловиха праисторическа риба
Next: Слoжих caмo 1 лъжичкa в пpaнeтo и eфeктът бeшe пo-дoбъp oт бeлинa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.