Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съседката си мие прозорците след всеки дъжд, а моите са чисти от април. Ето кой трик трябва да знаете
  • Новини

Съседката си мие прозорците след всеки дъжд, а моите са чисти от април. Ето кой трик трябва да знаете

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2024
dsvdfvsdfvfdhdfjhgj.png

Някакъв порочен кръг. Струва ли си да измиете всички прозорци, тъй като следващият дъжд обезсилва цялата работа. Не е ясно откъде идват прашни пръски, сиви петна по стъклото. Има впечатление, че живеем близо до натоварен главен път, но това не е така.

Едва наскоро разбрах основната грешка, която много домакини повтарят със завидна редовност. В продължение на много години използвах само купени от магазина спрейове за почистване на прозорци .

Както ми обясни момиче-консултант в отдела за домакински химикали, всички те оставят тънък незаличим филм върху повърхността на стъклото, който става по-дебел от измиване до измиване. Именно той привлича малки частици прах, които след дъжд се превръщат в прашни кръгове и петна.

Оттук и първото правило.

Ако искате да имате идеално чисти прозорци, забравете магазинните спрейове , поне тези, които съдържат голямо количество ПАВ и аромати.

След измиване резултатът трябва да бъде фиксиран. Малко по-късно ще ви кажа как да го направите правилно.

Разбрах през годините. Най-простото средство за перфектна чистота на стъклото е обикновеният чай ! Да, не се учудвайте. Чудотворно измива целия прах и петна. Като цяло, безупречен инструмент, за мен и е извън конкуренцията!
За да приготвя чай за измиване на прозорци, правя силна запарка. Слагам 4 пакетчета чай в чаша вряла вода.

Веднага ще посоча, че чаят не е подходящ за миене на рамки. Особено белите пластмасови. Мие само стъкло.

Ако рамките са доста замърсени, приготвям разтвор за тях от таблетка за съдомиялна машина. Една таблетка на 800 мл вода.

Разтворът е силно концентриран. Изсипвам го в бутилка със спрей и нанасям върху рамките. Измиа безупречно. Дори мърсотия, натрупана с месеци, изчезва безследно.

Правило две.

Не мийте прозорците при ветровито време. Прахът веднага ще се утаи върху чисти влажни стъкла и първият дъжд ще разкрие всички недостатъци. И никакви лайфхакове няма да помогнат тук.

Най-доброто нещо, което можете да направите, е да измиете прозорците си веднага след дъжд. Тогава добрият резултат е гарантиран.

Трето правило.

Ако искате прозорците ви да останат чисти по-дълго, дори и в дъждовно време, вземете мерки.

Възможни са различни вариации. Някой използва глицерин, някой – омекотител. Те работят страхотно, но трябва да се потите много, за да постигнете перфектния резултат.

Най-много харесвам варианта с нишесте. Лесен за изпълнение и винаги дава отлични резултати.
В литър топла вода се разтваря 1 с.л. картофено нишесте . Последният се утаява достатъчно бързо, така че е по-добре да излеете този разтвор в бутилка със спрей.

Не забравяйте да разклатите разтвора преди употреба.
Напръскайте върху стъкло и оставете да изсъхне. Не търкайте нищо веднага.

Едва когато стъклото е сухо, вземаме чист парцал в ръцете си и почистваме стъклото . Да, най-добре е да направите това с парцали, а не с хартиени кърпи или микрофибърни кърпи.

Разтриваме до тогава докато повърхността не блесне. Въпреки че, уверявам ви, процесът няма да отнеме много време.

Ето как лесно и просто удължавам чистотата на прозорците си за много седмици. Веднага щом видя, че съставът спира да работи, актуализирам слоя нишесте върху стъклото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво можехме да си купим с левчето преди 10 ноември 1989 г.
Next: Ето кога местим стрелките с 1 час напред

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.