Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съседката си остъкли балкона и ме покани на гости да ми се похвали, не съм вярвала, че ще го кажа, но е божествено
  • Новини

Съседката си остъкли балкона и ме покани на гости да ми се похвали, не съм вярвала, че ще го кажа, но е божествено

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
seedqdqwrrrww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Домашен офис, място за почивка, библиотека и дори спалня – затвореният балкон има много повече функции, отколкото изглежда на пръв поглед. С малко въображение, работа и естетически промени обикновено място, в което държим ненужните неща, ще се превърне в уютно и спокойно кътче.

Вижте няколко идеи за закрития балкон.

За ефективна работа

Ако работите от дома, но нямате място за домашен офис, помислете пак.

Какво ви трябва за него? Място с достатъчно дневна светлина и нищо, което да отклони вниманието от работния процес. В идеалния случай тези параметри отговарят на затворен балкон или лоджия.

 

Сложете компактна маса или бюро с рафтове и кутии за съхранение на документи. Що се отнася до цветовата схема на офиса, тогава е по-добре да се даде предимство на светлите цветове. Те са неутрални, не пречат на работата и не влияят на емоциите по никакъв начин.

Трапезария

Рядко в малката стая има място за пълноценна зона за хранене. В този случай можете да помислите за затворения балкон. Остава само да оформите преходна врата и да сложите компактна маса с няколко стола.

За чаша кафе

Колко е хубаво да изпиете чаша чай или кафе на балкона сутрин, да се насладите на зората или да прелиствате любимо четиво. Трябват ви само удобно кресло, тапицирана табуретка или пейка, както и малка масичка за кафе. За да създадете уютна атмосфера, добавете ваза със свежи цветя, декоративни възглавници, малък килим под краката и одеяло.

Зелен ъгъл

Затвореният балкон е идеален за оранжерия. Тази опция е подходяща за хора, които обичат природата и не могат да живеят без зеленина. Цветята в саксии ще радват окото ви през цялата година и няма да се влияят  дори от най-студените и неприятни дни.

Кът за четене

Модата за четене на книжни книги придобива нов импулс. Четенето е модерно и много заразно. А ако нямате място за книгите у дома, направете си мини библиотека и кът за четене на терасата.

Спалня

Когато затвореният балкон е добре изолиран, той може да действа като допълнителна стая, например спалня. Това ще реши проблема с разширяването на жилищното пространство в тесен апартамент с една спалня.

Място за почивка

Понякога, след тежък работен ден, искате да избягате от суматохата, да облекчите стреса и просто да се отпуснете. Ако обзаведете правилно балкон или лоджия, не е трудно да го превърнете в много място за отдих и приятно прекарване. Ще ви трябват само удобни меки мебели, възглавници, заглушено осветление, декоративни свещи за атмосфера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандални разкрития около масовите арести, разтърсили Слънчев бряг
Next: Тошко Йорданов нападна Златимир Йочев по БТВ: Наведен си

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.