Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съседка прави помен на проф. Вучков
  • Новини

Съседка прави помен на проф. Вучков

Иван Димитров Пешев септември 21, 2023
spomdwqnfsdfmsd.png

Три години от смъртта на проф. Юлиан Вучков се навършват на 22 септември.

И тази година паметта му ще бъде почетена от съседката му Алина Дуарте и сирака Виктор, които в последните години от живота му бяха неотлъчно до него и му помагаха за всичко. През миналата година брат му Михаил Петров, който се оказа негов единствен наследник, не направи панихида на професора.

Възпоменателни некролози на тв легендата също не се печатат, откакто си е отишъл. След смъртта си Вучков бе кремиран, каквото бе желанието му приживе. Урната му бе положена в гроба на неговата майка на Малашевските гробища в София.

Единствената, която през последните 3 години посещава вечния му дом и се грижи той да не потъне в треви, шубраци и мръсотия, е съседката му Алина. Именно тя е човекът, който е до Вучков в последните му земни часове. Когато професорът се почувствал зле в апартамента си, тя повикала линейката и го съпроводила до болницата, където той почина от инфаркт на 83 години през 2019-а.

Алина живее в същата кооперация, в която се намира и апартаментът на професора на столичната ул. „Христо Белчев“. Малкото му жилище с площ от 64 квадрата бе продадено от брат му Михаил месеци след неговата кончина.

Въпреки че докато бе жив, Вучков никак не се уважаваше със своя родственик, не бе подготвил завещанието си предварително и като единствен кръвен роднина актьорът от Народния театър придоби имота, както и спестяванията на професора. Известно време се твърдеше, че авоарите му възлизали на повече от половин милион лева, но наскоро брат му отрече да е имал толкова пари и сумата, която наследил, била съвсем символична.

От апартамента обаче Петров изкарал около 150 хиляди евро при продажбата. Цените на имотите на пъпа на София са изключително високи и макар и малко, жилището на Вучков се оказало ценно. И като покойник професорът продължава да издържа брат си от онзи свят, тъй като отчисленията от продажбата на неговите книги отиват именно у актьора, защото е единствен законен наследник.

Докато все още бил жив и здрав, професорът обмислял да завещае имането си на сирака Виктор, който му бил личен асистент, пазарувал му, чистел му, правел му компания, но времето не му стигнало да осъществи намеренията си. Виктор бил като син за покойния Вучков, а след смъртта му се препитавал като чистач, метач и общ работник по строежите в столицата, за да не гладува.

Източник: Ретро

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изгонената от Фермата Цветина разкри истината за припадъка
Next: Тайната пада! Борисов обявява най-чаканата новина

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.