Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съсипан от мъка: Голяма трагедия застигна Кръстю Лафазанов, актьорът не е на себе си
  • Новини

Съсипан от мъка: Голяма трагедия застигна Кръстю Лафазанов, актьорът не е на себе си

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
krustioalfaafznov.jpg

Тъжна вест! Почина Елена Начева – актриса и съпруга на Кръстю Лафазанов. Новината за кончината обявиха нейни близки в социалните мрежи.

„Нашата скъпа Елена пое по Небесния път на 24.09.2022г. ️Обичаме те!“, гласи текстът на скръбното съобщение.

Актрисата е родена на 28 юли в град Бургас. Завършила е актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, випуск 1985, и работи в Народен театър „Иван Вазов“.

Театралния си дебют прави през 1985 г. в ролята на Циганката в „Чувалът с картофи“ в Добричкия куклен театър „Дора Габе“. Филмовият си дебют прави през 1988 г. във филма „Забранено за възрастни“, където играе учителката.

Не изпускай тези оферти:

Запознава се със съпруга си Кръстю Лафазанов във ВИТИЗ. Двамата се женят, когато са в трети курс. Имат син и дъщеря.

Екипът на Агенция изказва съболезнования на семейството и близките на Елена Начева.

Още скръбни вести:

Почина чл.-кор. проф. Тодор Бояджиев, дългогодишен преподавател във Факултета по славянски филологии на Алма матер, съобщават от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, цитирани от БТА.

Поклонението ще се състои на 8 октомври 2022 г. (събота) от 11.00 ч. в църквата на Малашевските гробища.

Проф. Тодор Бояджиев беше изтъкнат учен езиковед, чийто професионален и научен път остави ярка следа във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Тодор Бояджиев е роден през 1931 г. и завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет през 1955 г.

Най-значимите научни приноси на Тодор Бояджиев са в областта на българската диалектология, фонетика и фонология. Той е автор на множество учебници и помагала по български език. Дългогодишен главен редактор на сп. „Български език и литература“.

Проф. Тодор Бояджиев беше неуморен изследовател, отдаден на българския език, уважаван учен с широка ерудиция и будна съвест, вдъхновяващ и обичан учител, достоен продължител на делото на строителите на българското езикознание.

Още скръбни вести:

Франка Фенди, една от петте сестри, наследнички на известната модна марка Fendi, почина на 87-годишна възраст в дома си в Рим.

Франка е една от петте дъщери на Едоардо Фенди и Адел Казагранде, които основават известната модна къща през 30-те години на миналия век. И петте работят в семейната компания и именно те я извеждат на световно ниво благодарение на дългогодишното си сътрудничество с модния дизайнер Карл Лагерфелд, пише Нова ТВ.

През 2001 г. сестрите продават марката по взаимно съгласие. Както по-рано каза по-малката сестра Алда, жените са осъзнали, че семейната компания, дори и да е известна в цял свят, не може да оцелее в условията на глобализация. Въпреки че марката Fendi оцелява, както и централата ѝ в Рим, тя вече е част от мегахолдинга LVMH (Louis Vuitton-Moet-Hennessy).

Карла Фенди почина през 2017 г.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как опитните строители избелват фугите между плочките
Next: Свада в ефир: Ризова гневно се нахвърли на човек на Костадинов, а той отвърна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.