Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Със спокоен, но безмилостен тон Стефан Янев прочете присъдата на кабинета Петков
  • Новини

Със спокоен, но безмилостен тон Стефан Янев прочете присъдата на кабинета Петков

Иван Димитров Пешев май 21, 2022
ttqntqntqnev.jpg

Антикризисният пакет трябва да включва мерки, които стимулират предлагането, за да бъде овладяна инфлацията, каза в предаването „Това е България” на Радио „Фокус” лидерът на „Български възход”, бивш служебен премиер и военен министър Стефан Янев.

Според него обявените от правителството антикризисни мерки за 5 милиарда плюс са грешно насочени, с много къс хоризонт – търсен е ефект в много къс хоризонт, но в дългосрочен хоризонт те ще донесат повече беди.

„Вероятно може да забавят за малко инфлацията, но потенциалът да я увеличат е много голям за това, защото тези мерки са насочени в стимулиране на потреблението. Потреблението увеличава инфлацията. В крайна сметка, странно ми е. Тези
екипи с хора с дипломи, учили икономика, финанси и т.н., взимат такъв тип решения, които според мен имат краткосрочен ефект, ако имат някакъв.

То по-скоро е отлагане на неизбежното, което ще доведе до още по-висока инфлация и още по-голям натиск за всеки един от нас. Защото да погледнем нещата и от друг ъгъл. 5 милиарда плюс не са малко пари.

Ако тази мярка е да кажем разсрочена за 7-8 месеца до края на годината, и разделим на 6 милиона плюс, колкото сме, излиза, че между 700 и 800 лева, т.е. приблизително по 100 лева се падат на човек. И тези 100 лева е много интересно, как ще бъдат изразходвани. В 0% ДДС за хляба, което трудно ще се усети на месечна база.

Някои икономисти казват вероятно това е 2-3 лева на месечна база. 25 стотинки на литър гориво. Вече започнаха да задават въпроси хората – ами добре, тези с лъскавите автомобили, и те ли ще ползват тази отстъпка? И абсолютно, всичко е на калпак. Така че много детайли има, които биха могли да бъдат променени. Разбира се, не очаквам това от това управление”, обясни бившият служебен премиер.

Стефан Янев обърна внимание, че два пъти по-високата от средноевропейската инфлация у тас показва, че ние при тази свързаност с европейските пазари нещо допълнително правим неправилно. Той бе категоричен, че когато има повече предлагане на пазара, инфлацията би могла да бъде овладяна.

Според него наливането на повече свежи пари от порядъка на 5 милиарда в обращение няма как да спре инфлацията или да я намали, по-скоро може да я отложи за известно време, но в дългосрочен план тя ще продължи да расте. Янев припомни, че още през октомври-ноември на миналата година като служебен премиер той е започнал да предупреждава за задаваща се инфлация, както и че ако не се вземат целенасочени и навременни мерки, страната ще бъде на ръба на стагфлацията, на стагниране на икономиката, което ще доведе до фалити и социално напрежение.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна вест в слънчевата събота. Напусна ни една от най-обичаните български актриси
Next: Предаваме от Германия, където стана страшно. Връхлетя могъщо природно бедствие, трагедията не закъсня

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.