Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съществува ли таен подземен тунел под Асеновата крепост
  • Новини

Съществува ли таен подземен тунел под Асеновата крепост

Иван Димитров Пешев юни 28, 2023
tqtwwqruqwirasrkass.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Векове наред съществуват легенди за таен подземен тунел под крепостта. Тези легенди са противоречиви, някои от тях посочват едно място, от което крепостта предлагала изход на своите обитатели при трудни моменти, други посочват съвсем друго. Трети пък казват, че това не е било тунел, а „трезор“, в който са се съхранявали несметни богатства. Нека обаче научим какви са различните версии за този подземен таен тунел:

Първата версия е, че от крепостта е започвал тунел, чиито изход е бил в реката до днешния мост до ресторант „Високата пещ“. Нашето семейство имаше семеен познат, който преди десетилетия е практикувал риболов с харпун и се кълнеше, че е видял проход, чиито отвор е бил достатъчно голям, за да може през него да премине изправен човек. Това си откритие той е направил докато е обследвал подводните ниши, намиращи се точно под шосето, в пасажа, който е разположен непосредствено под крепостта.

Разбира се, не е посмял да влезе навътре, защото по неговите думи не е имал нито екипировката нито куража да го направи. Нека не забравяме, че шосето, което днес свързва Асеновград и Смолян е строено преди около век и във времената, в които крепостта е била действаща, изобщо го е нямало.

Втората, не по-малко интересна версия е, че този тунел е започвал от пода на църквата „Св. Богородица Петричка“. През 1928 година, когато Чирпанското земетресение удря жестоко този район на България, кубето на църквата се срутва и пробива дупка в пода между наоса и приземието.

Архивната снимка, която съм публикувал, вероятно е от периода след земетресението. Доводите ми за това са, че на снимката има дупка в пода, която както вече казах, е следствие на рухването на кубето.

Забелязвате ли и светлината, която се вижда в десния край на снимката и прозореца? Ясно личи, че по време на заснемането е било малко преди обяд, слънцето е почти в най-високата си точка (в тази част на деня слънцето винаги проблясва през прозорците от този ъгъл). Толкова светлина по северната стена може да има само ако липсва голяма част от покривната конструкция.

Сондаж в югоизточния край на приземния етаж на храма
Преди близо десетилетие се проведоха възстановителни дейности в крепостта, като част от проект „Асеновград – свещената порта на Родопа“. По време на тези дейности стана ясно, че в основата на църквата има скала (видно от снимката). По този начин хипотезата за тунел в това сакрално пространство от крепостта не намира фактическо доказателство.

Третата версия, която съм чувал от възрастни хора (отдавна покойници), е че крепостта е притежавала несметни богатства, които са били скрити на сигурно място в тунел, който е прокопан през скалата и неговото начало е било от пода на голямото водохранилище, намиращо се на върха на крепостта. През втората половина на 40-те години на миналия век, съкровището е открито и отнесено от тогавашната власт, а самият тунел е взривен, за да няма възможност за ново търсене.

Дали е имало таен проход? Да, това е твърде вероятно. Къде е бил и какво се е случило с него може само да гадаем. Възможно е той да очаква по-добри и обезпечени финансово дни за националната ни археология и едва тогава да разкрие тайните си. Със или без таен подземен тунел, Асенова крепост остава все така магнетично място, което привлича туристи не само от България, а и от целия свят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родопско село се прочу с много странен и невиждан феномен
Next: В това българско село се пази една от най-важните за цял свят тайни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.