Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С много злоба се нахвърлиха върху семейството в Бригада нов дом
  • Новини

С много злоба се нахвърлиха върху семейството в Бригада нов дом

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
dfbgfdgbfdhghjghjhg.png

Любимо на много зрители предаване „Бригада нов дом“ стартира както винаги с вълнуваща история. Влюбените Вероника и Дарин са главните герои в първия епизод на предаването, които са заедно от 22 години. Поради сърдечен дефект за Вероника е противопоказно да има деца, но въпреки това отглеждат три.

Двамата успяват да си купят къщичка, където да приютят семейството, но силите им свършват дотам. С кухня в мазето, баня на двора и спалня в която спи цялото семейство, условията са тежки за децата, като се налага през зимата да излизат мокри навън, за да стигнат от санитарните помещения до леглото.

Въпреки всички тези трудности любовта в семейството е много голяма.

Тя изглежда много крехка, но е много силна. Тя е като рицар от стъкло, така може да се опише, защото лесно може да се счупи. Тя е като цвете, нейното цвете е роза, с огромна гордост, грижа и тъга сподели пред камерата международният шофьор Дарко за жена си. Сърцето й в един момент може и да не тръгне.Опитвам се да не мисля, знам, че е възможно, но не вярвам, искам да е максимално време с нас.

Тя пък, въпреки тежкото си здравословно състояние опитва да се справи с всичко – три деца, малко магазинче за цветя, които сама отглежда в двора си.

Традиционно вече за българина след предаването доста коментиращи се нахвърлиха върху семейството. Нахвърлиха се с доста тежки критики, до една неоснователни, започнаха да смятат колко пари изкарва съпруга с професията си и как Вероника не е добра домакиня. Никой от тези уж уредени и кадърни коментиращи не се постави на мястото на семейството и дори да не одобряват техния начин на живот, могат поне да не бълват жлъч срещу хора, които дори не познават, не е това целта на предаването.

Някой според мен ги е уредил тези мързеливи хорица да им направят ремонт на кочината!
Те не са най-нуждаещи се, той е международен шофьор, тя има бутик за цветя…просто са много мързеливи!
Едно е да си беден,да нямаш нови мебели , уреди, НО Да е чисто, подредено!
Една боя на банята не струва милиони, за хигиената на тоалетната….нямам думи!
Мръсотията…е страшна!

Да нямаш възможност е едно (въпреки ,че случаят не е точно такъв), но да си мизерник е съвсем друго! Не може да си изхвърлят боклуците, но иначе три скъпи кучета си взели и тях да хранят! Много слаб старт на предаването!

Не останаха ненаредени и момчетата от новата бригада на Калин Евтимов, но това по може да се преглътне пред злобата и негативизма към едно семейство, което се опитва да подреди живота си.

Добре, че далеч не всички хора се хранят с хорското нещастие, много зрители подкрепиха и проекта и семейството с топли думи и положителна емоция.

Страхотно предаване, толкова злобни коментари прочетох, бъдете по-човечни, каузата е прекрасна! Семейството е сплотено, прекрасни са, бъдете здрави!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Събират такси на шофьорите по нов начин, още малко им остана
Next: Зимата се завръща на тази дата: Баба Марта носи студ и сняг

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.