Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С 1 кг кайма храня всички 2 дена! Много вкусно ястие с кюфтета – икономична рецепта от дядо
  • Новини

С 1 кг кайма храня всички 2 дена! Много вкусно ястие с кюфтета – икономична рецепта от дядо

Иван Димитров Пешев април 28, 2023
sadiaskdaskdoasid.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Когато отида в къщата на дядо ми за обяд, от вратата се усеща прекрасната миризма на готвено. Хапвала съм едни от най-вкусотии в неговия дом и много от рецептите, записани в стария ми тефтер, са излезли от неговите сръчни ръце. Винаги ми казва: „Готви вкусно и домашно, така е най-здравословно“.

Рецептата за Гигантски кюфтета от 1 кг месо е негово старо изобретение, за което знаят всички съседи. Тази икономична рецепта с месо се приготвя за кратко време, а тъй като засища веднага, можете да обядвате два дни нея. Кюфтетата се приготвят много бързо, страхотни са за тези, които нямат много време за готвене. Ето какво ви трябва:

 

Гигантски кюфтета от 1 кг месо

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

1 кг кайма

2 средно големи картофа

2 глави лук

2 средни моркова

1 червена чушка

магданоз и копър

4 скилидки чесън

2 яйца

сол

червен пипер

черен пипер

И още (по желание):

сол

1 чаена лъжица захар

1 супена лъжица 9% оцет

2 супени лъжици олио

50 мл вода

2 глави лук

магданоз и копър

200 г кисело зеле

2 кисели краставици

1 глава лук

2-3 супени лъжици зехтин и черен пипер

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

В по-дълбок съд се слага каймата.

 

Измийте и обелете картофите, след което ги настържете на най-едрото ренде. Отцедете ги малко от сока, след което ги добавете към каймата.

 

 

Обелете две глави лук и ги настържете от същата страна на рендето като картофите. Добавете останалите съставки.

 

По същия начин се приготвят и морковите.

 

Почистете дръжката и семките от чушката, след което я нарежете на малки кубчета. Добавете към останалите съставки и разбъркайте с лъжица, докато всичко се смеси. Нарежете на ситно половин връзка магданоз, след което добавете към останалите съставки.

 

Прекарайте скилидките чесън през преса или ги нарежете на ситно директно в сместа. Добавете 2 яйца, 1 чаена лъжичка сол, червен пипер, черен пипер и сух копър. Омесете сместа с ръце, докато всички съставки се разпределят фино.

 

От така приготвената смес се оформят големи кюфтета (както е показано на снимката). Направете кюфтетата продълговати и по-дебели, след което ги наредете в тава, застлана с хартия за печене. Внимавайте да не ги докоснете в тавата за печене. Вземете лъжица и със страничния й ръб направете малки разрези по повърхността на кюфтетата.

 

 

 

Печете ги в загрята фурна на 200 градуса за около 30 минути. През това време, докато чакате кюфтетата, пригответе марината от сол, захар, оцет, олио и вода. Нарежете лука на полумесеци и направете същото с магданоза. Смесете всичко и добавете малко копър. Оставете зеленчуците да се мариноват за около 30 минути.

 

Отстрани пригответе киселото зеле и нарежете киселите краставички и лука. Овкусете салатата с малко зехтин и черен пипер. След изпичане поднесете кюфтетата със зеленчуците в маринатата, а като гарнитура поднесете зелето с кисели краставички и лук.

 

 

Гарнитурата разбира се не е задължителна, това е само едно предложение от дядо ми за вкусна и здравословна гарнитура, която е пълна с хранителни вещества.

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Супер Бианка пребори рака
Next: Анелия крие, че е бременна

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.