Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С 1 кг кайма храня всички 2 дена! Много вкусно ястие с кюфтета – икономична рецепта от дядо
  • Новини

С 1 кг кайма храня всички 2 дена! Много вкусно ястие с кюфтета – икономична рецепта от дядо

Иван Димитров Пешев април 28, 2023
sadiaskdaskdoasid.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Когато отида в къщата на дядо ми за обяд, от вратата се усеща прекрасната миризма на готвено. Хапвала съм едни от най-вкусотии в неговия дом и много от рецептите, записани в стария ми тефтер, са излезли от неговите сръчни ръце. Винаги ми казва: „Готви вкусно и домашно, така е най-здравословно“.

Рецептата за Гигантски кюфтета от 1 кг месо е негово старо изобретение, за което знаят всички съседи. Тази икономична рецепта с месо се приготвя за кратко време, а тъй като засища веднага, можете да обядвате два дни нея. Кюфтетата се приготвят много бързо, страхотни са за тези, които нямат много време за готвене. Ето какво ви трябва:

 

Гигантски кюфтета от 1 кг месо

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

1 кг кайма

2 средно големи картофа

2 глави лук

2 средни моркова

1 червена чушка

магданоз и копър

4 скилидки чесън

2 яйца

сол

червен пипер

черен пипер

И още (по желание):

сол

1 чаена лъжица захар

1 супена лъжица 9% оцет

2 супени лъжици олио

50 мл вода

2 глави лук

магданоз и копър

200 г кисело зеле

2 кисели краставици

1 глава лук

2-3 супени лъжици зехтин и черен пипер

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

В по-дълбок съд се слага каймата.

 

Измийте и обелете картофите, след което ги настържете на най-едрото ренде. Отцедете ги малко от сока, след което ги добавете към каймата.

 

 

Обелете две глави лук и ги настържете от същата страна на рендето като картофите. Добавете останалите съставки.

 

По същия начин се приготвят и морковите.

 

Почистете дръжката и семките от чушката, след което я нарежете на малки кубчета. Добавете към останалите съставки и разбъркайте с лъжица, докато всичко се смеси. Нарежете на ситно половин връзка магданоз, след което добавете към останалите съставки.

 

Прекарайте скилидките чесън през преса или ги нарежете на ситно директно в сместа. Добавете 2 яйца, 1 чаена лъжичка сол, червен пипер, черен пипер и сух копър. Омесете сместа с ръце, докато всички съставки се разпределят фино.

 

От така приготвената смес се оформят големи кюфтета (както е показано на снимката). Направете кюфтетата продълговати и по-дебели, след което ги наредете в тава, застлана с хартия за печене. Внимавайте да не ги докоснете в тавата за печене. Вземете лъжица и със страничния й ръб направете малки разрези по повърхността на кюфтетата.

 

 

 

Печете ги в загрята фурна на 200 градуса за около 30 минути. През това време, докато чакате кюфтетата, пригответе марината от сол, захар, оцет, олио и вода. Нарежете лука на полумесеци и направете същото с магданоза. Смесете всичко и добавете малко копър. Оставете зеленчуците да се мариноват за около 30 минути.

 

Отстрани пригответе киселото зеле и нарежете киселите краставички и лука. Овкусете салатата с малко зехтин и черен пипер. След изпичане поднесете кюфтетата със зеленчуците в маринатата, а като гарнитура поднесете зелето с кисели краставички и лук.

 

 

Гарнитурата разбира се не е задължителна, това е само едно предложение от дядо ми за вкусна и здравословна гарнитура, която е пълна с хранителни вещества.

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Супер Бианка пребори рака
Next: Анелия крие, че е бременна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.