Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С 5 корена краставици караме цяло лято, че и на съседите раздавам! Богата реколта от 2 квадрата място
  • Новини

С 5 корена краставици караме цяло лято, че и на съседите раздавам! Богата реколта от 2 квадрата място

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
koreroeorasirkasroasiras.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ако искате да постигнете максимални добиви от краставици с минимални усилия, опитайте това хитро решение.

Няма да имате проблем с плевели, вредители или гъбички, а растенията ще виреят чудесно!

 

Хитрият трик, който ви предлагаме днес, е да засадите краставиците в найлонови торбички без дъно! Дори да ви се струва нелепо, този метод действа безотказно и ще ни благодарите за идеята!

Подготовката е много проста.

Как да го направим?

Напълнете с пръст плътни черни торби (като тези за боклука), на които сте отрязали долната част.

Това ще създаде дългосрочни благоприятни условия за разсада от краставици.

Те поддържат необходимата топлина и по-късно, поради липсващото дъно чрез корените стигат до хранителните вещества в почвата.

И не е нужно да се притеснявате от прегряването на корените в торбите, температурата в тях е точно такава, каквато ви е нужна.

Отгоре сложете слой слама, който действа като мулч и предпазва краставиците.

 

За по-ефективно отглеждане не забравяйте да премахнете вторичните издънки.

Те растат между двете основни плодни издънки.

Растението няма да губи хранителни вещества и те по-лесно ще стигат до растящите издънки и плодовете.

 

По този ефективен начин можете да отглеждате краставици дори в малка градина.

Не забравяйте обаче да ги почиствате непрекъснато от ненужните израстъци и да берете плодове, които вече са узрели, така че другите да получават достатъчно храна.

Освен това не забравяйте да ги поливате редовно и адекватно, за да не горчат краставиците ви.

 

Подхранване на краставиците с кафе

Кафето има много предимства и то е един от най-известните растителни стимуланти за краставиците.

Благодарение на богатия на хранителни вещества състав можем да използваме и смляно кафе като тор в градината .

Най-добре обаче е да използвате чиста утайка от кафе без добавена захар, изкуствени подсладители или други ароматизанти.

Съдържащите се в кафето вещества предпазват растенията от вредители и им осигуряват храна.

 

В утайката има високо съдържание на калий и азот

Най-голямото предимство на кафето е високото съдържание на калий, което регулира съдържанието и транспорта на вода в растението.

Калият също е част от много често продавани торове.

С домашния тор обаче не е нужно да се притеснявате, че ще го предозирате. Утайката от кафе съдържа точно колкото трябва от ценните вещества.

Друго важно и полезно вещество е азотът.

Бавното му изпускане в почвата има подобен ефект, както ако сте оплодили почвата с дълготраен тор.

Благодарение на него почвата ще бъде по-рохкава, въздушна и вашите растения ще процъфтяват много повече.

Остатъците от кафе съдържат и много други минерали (като магнезий и фосфор), които също са от съществено значение за здравословния растеж.

Подхранване на краставиците с утайка от кафе

Ако искаме да използваме утайката от кафе като тор, достатъчно е да оставим по-голямо количество да изсъхне добре и да поръсим около растенията .

Не бива обаче никога да разстиламе утайката близо до растението, а трябва да оставим достатъчно място. Смляно кафе също може да се зарови в почвата при засаждане на нов разсад, но винаги на поне 10 см от корените.

За кои растения е подходящо кафето?

Кафето като тор не е подходящо за всички растения.

Използва се специално за тези, които обичат по-кисела и богата на хумус почва. С кафе се подхранват предимно магнолии, бегонии, азалии, хортензии и рододендрони. От зеленчуците и плодовете – боровинки, ягоди, моркови, домати, краставици и картофи.

Късмет!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След като разберете какво слагат в саламите и колбасите, ще спрете да ги ядете
Next: Бях на 5, когато майка ми ме остави сама в магазина. Тръгна си и не се върна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.