Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази година няма великденски добавки за пенсионерите, но близо 350 000 души са с по-големи пенсии от днес
  • Новини

Тази година няма великденски добавки за пенсионерите, но близо 350 000 души са с по-големи пенсии от днес

Иван Димитров Пешев април 1, 2024
vsdfvsfdbfdbgdhngfmhj.png

Броят на работещите пенсионери у нас расте. Националният осигурителен институт ще преизчисли служебно от 1 април пенсиите на близо 350 000 души, придобили стаж след пенсионирането си.

Мария Петкова е пенсионер от пет години. След 44 години трудов стаж като служител в училище, тя се пенсионирала с месечен приход от 380 лева, плюс 100 лева вдовишки надбавки. Но вместо да се отдаде на заслужен отдих, тя е принудена да работи в магазин за зеленчуци.

Докато горе в парламента се карат за глупости, ние тука се чудим как да оцеляваме с увеличението на горивата, на цените в магазините, на водата, на тока… на абсолютно на всичко, отбелязва Мария Петкова.

Данните сочат, че през последните две години броят на работещите след пенсия расте. За да попадне в обхвата на служебното преизчисляване едно лица, то трябва да има осигурителен стаж през предходната календарна година, предаде bTV.

„Другото условие е да не е подало заявление за преизчисляване на пенсията му с осигурителен стаж и доход, защото служебното преизчисляване обхваща единствено осигурителния стаж“, обяснява Любомира Язаджиева, директор на дирекция „Пенсии“ в НОИ.

Най-много са работещите пенсионери в София, Пловдив и Варна. За миналата година най-голям е броят на тези, които са получили увеличение между един и 10 лева.

Около 90 000 пък са лицата, които въпреки преизчисляването не са получили увеличение на пенсията си. Това се дължи най-вече на малката продължителност на стажа, който са положили, понякога става дума за няколко дни. Например тези пенсионери, които се включват в РИК, отчита още Любомира Язаджиева.

Увеличението ще започне да се изплаща още от началото на април.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той остави багажа си пред входната врата на бащината къща. Погледна към двора…
Next: Нашите панелки сложиха в малкия си джоб апартаменти във Франция

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.