Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази жена взима изоставени смъртно болни деца и променя кратките им животи. Защо го прави?
  • Новини

Тази жена взима изоставени смъртно болни деца и променя кратките им животи. Защо го прави?

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
hzfhfghfghfgh.jpg

Дълго време американката Кари Салчерт е работила като медицинска сестра и е помагала на лекарите да лекуват хора.

Но преди години тя самата се разболява тежко. Лекарите успели да спасят живота й, но влошеното й здраве не позволило да продължи работата си.

Тогава Кори решила твърдо, че щом вече не може да спасява други хора, ще направи всичко възможно, за да облекчи страданието им.

Хрумнало й да помага на неизлечимо болни деца, изоставени от родителите си. Все пак те най-много се нуждаят от любов и грижа!

„По никакъв начин не осъждам родителите, които са изоставили децата си. Работейки като медицинска сестра, научих колко много усилия изисква грижата за смъртоносно болни пациенти.

И разбирам, че един обикновен човек може да не издържи на такова бреме на отговорност. Но децата не са виновни, че ги е сполетяла такава съдба! Затова реших да им помогна по някакъв начин“, казва Кори.

Бившата перинатална медицинска сестра има осем биологични деца. През 2012 г. тя започнала да осиновява деца, които самата тя нарича „хоспис бебета“ – бебета с ограничен живот и крайна диагноза.

Салчерт казва, че тези бебета идват от семейства, на които им е трудно да се справят със състоянието, с което се е родило детето им. Мнозина се отдръпват, защото не могат да понесат да станат свидетели на края на живота на детето си.

Първото от хосписните бебета на Салчерт живяло 50 дни, преди да умре, докато било люлеено в ръцете на Кори. През 2012 г. Кори осиновила момиченце, което се родило с тежък мозъчен дефект.

Родителите я изоставили веднага след раждането, а бебето дори нямало име. Кори кръстила бебето Емелин и се грижела за него в продължение на 50 дни…

След смъртта на момичето Кори и съпругът й Марк твърдо решават, че оттук нататък ще посветят живота си на грижата за обречените деца. Те създали детски хоспис, който нарекли „Дом на надеждата“. Тук попадат неизлечимо болни деца, които нямат родители.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди смъртта си 4-годишно момче казало на майка си, че ще я чака на небето
Next: Извънредно! Земетресение стресна Благоевград, хората разказват

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.