Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази жена е пила сок от моркови осем месеца и няма да повярвате какъв е резултата
  • Новини

Тази жена е пила сок от моркови осем месеца и няма да повярвате какъв е резултата

Иван Димитров Пешев юли 7, 2023
hqwtqwtwrwrss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За съжаление на Ан не й е било за първи път да се срещне с болестта рак. Нейният съпруг, въпреки химиотерапията починал през 2005 г. от рак на белите дробове.

Ан Камерън, американска авторка на многобройни четива за деца, стана още по-популярни, когато започва да пише за своята болест.

Ан е била диагностицирана с рак на дебелото черво. През 2012 г. se e подложилa на операция, а болестта вече е била навлязла в трета фаза. За съжаление, Ан не й е било за първи път да се срещне с болестта рак.

Нейният съпруг, въпреки химиотерапията, починал през 2005 г. от рак на белите дробове, пише Healthy Life .

Ан решила, че няма да върви по стъпките на лечение на съпруга си и отказала химиотерапия.

„През юни 2012 г. си направила операция на дебелото черво, но след нея не желаела да се подлага на химиотерапия. Всеки ден се чувствах добре, но след шест месеца, когато бях на контролен преглед ми установиха, че ракът не изчезват, а че се развива.

Всичко се разпространява в белите дробове, а на дебелото черво е влязъл вече в четвъртия етап „, пише Ан на интернет страница, на която болни и излекувани от тази ужасна болест си обменят опит и търсят съществуваща алтернатива за лечение на рак.

Тя решила да намери различен начин. Прочела, че 26-годишно момче твърди, че се е излекувал от рак на кожата като всеки ден е пило сок направен от 2,5 кг моркови. Ан решила да следва стъпките й.

Пиела сок ​​от моркови няколко пъти на ден през цялото време- осем месеца. Когато отишла на контролен преглед, резултатите показват, че ракът е престанал да се разпространява, туморите са започнали да намаляват както и лимфните жлези. След четири месеца лимфните жлези вече не са възпалени, а раковите клетки продължават да се оттеглят.

Тайната е очевидно в морковите и ползите в тях, които съдържат противоракови свойства. Каротинът, който е основната съставка на моркова е кредитирана за предотвратяване на развитието на раковите клетки.

Ан след опита си написа книгата. Тя иска всички да научат затова. Разбира се, нашият съвет е, ако подозирате, всяка форма на рак или той ви е вече диагноза, задължително говорите с лекар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В това българско село се крият страшни тайни: Мистериозни събития се случват там
Next: Нанесете този бабин тор точно сега: Ще наберете сочни и вкусни домати още през юли

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.