Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази жена разкрива защо все още кърми синът си, който е на 7 годинки
  • Новини

Тази жена разкрива защо все още кърми синът си, който е на 7 годинки

Иван Димитров Пешев декември 8, 2022
tazzaiasijasnas.jpg

Едва ли има друг въпрос, който така силно да вълнува всяка майка по света като този защо трябва да кърми детето си и до каква възраст е най-удачно да го прави.

Но майката на пет деца – Лиза Бриджър, която от първото си раждане досега нито за миг не се е поколебала дали да кърми децата си, има много специална причина не само да го прави, но и да поддържа тази практика, въпреки че синът й Чейс е на цели 7 години!

Не искаше да стои в детската количка, не харесваше да го гушкам, но пък се чувстваше щастлив, докато го кърмя“, споделя Лиза пред „Дейли мейл“.

„Всеки път, когато го взимах в обятията си, той извиваше главичката си към гърдата ми, за да го накърмя. Ако откажех, изпадаше в истерия“, продължава разказа си тя.

Не изпускай тези оферти:

Чейс и неговият по-малък брат Феникс (4 г.) са били диагностицирани с аутизъм. Всъщност това е и основната причина Лиза да продължава да ги кърми. „Това ги успокоява изключително бързо. След като ги накърмя, и Чейс, и Феникс стават по-общителни, усмихнати и приветливи към околния свят.

Забелязват всичко, което се случва край тях. Стават по-контактни, отворени към света и спокойни“, разказва Лиза. Кърменето влива голяма доза сигурност у синовете й. Като по-малки ги е кърмела на два часа, а в момента и двамата пият от майчиното мляко само вечер преди сън. По думите й са достатъчни само няколко глътки и… Чейс и Феник се оказват неусетно потънали в сладък сън.

Рядко се случва Чейс да поиска от майка си да го кърми, независимо дали е у дома или на публично място, но ако го направи, тя не му отказва. „За мен неговото желание е закон!“, подчертава Лиза.

Майката признава още, че по време на почивка в Обединеното кралство преди известно време, няколко представители на обществения ред й забранили категорично да кърми Чейс, докато се е опитвала да го нахрани на открито. По повод неговата възраст пък един от тях дори я обвинил в „злоупотреба с деца“.

„Чувствам се щастлива в родината си. Америка е свободна страна и тук хората не идват при нас, за да се възмущават, а да ни се радват“, добавя майката. Лиза е администратор на онлайн група за подкрепа на продължителното кърмене Occupy Breastfeeding и понякога в нея качва снимки на синовете си, включително и кадри, показващи как ги кърми. Реакциите са различни – от „О, санна“ до „Разпни я“.

„Осъзнавам, че е време да прекратя кърменето на 7-годишния си син. Но това ще стане постепенно. Разполагаме с други стратегии за справяне с неговия аутизъм. Понякога е достатъчно да го гушна, да му попея или да му пусна красива нежна мелодия“, казва Лиза. Заради децата семейството дори вече се е заобиколило от приятната компания на няколко очарователни животинки – куче и две котки.

Те влияят изключително благотворно върху емоционалното състояние както на Чейс, така и на всички останали малчугани. Въпреки всичко Чейс все пак от време на време продължава да идва при майка си с желанието да се сгуши в майчината гръд. „Той е дете. Как бих могла да му откажа“, завършва разказа си Лиза.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Възрастна жена скри дафинов лист в спалнята и започна да забелязва неочаквани промени в живота си
Next: Една отхвърлена от сина си майка проплака: Прости ми, синко, че направих това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.