Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази част на Родопите крие големи неразгадани тракийски мистерии
  • Новини

Тази част на Родопите крие големи неразгадани тракийски мистерии

Иван Димитров Пешев юни 17, 2023
stounnngejen.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Някога Родопите били земята на траките. Навсякъде из планината са запазени следи от тях – светилища, долмени, скални ниши и гробници. Особено много са артефактите в Крумовградско. В Източните Родопи има близо 1500 скални ниши, над 40 скални гробници, следи от 30 скални погребения, десетки шарапани, които са и винарни.

Тези мегалитни паметници в региона са датирани от късно бронзовата и началото на ранножелязната епоха – 13-12. в пр. Хр. Свързани са с племена, които за познавали бронзова металургия, тъй като в планината има подходящите суровини, също и антимон и арсений. Има и злато и сребро, което не само се е добивало, но и активно се е търгувало с гръцките полиси на Бяло море.

Светилище, по-голямо от Белинташ, до с. Ковил

Много тайни пази археологическият комплекс край село Ковил, на пътя между Крумовград и Хасково. Мястото все още не е достатъчно проучено. Комплексът е разположен на огромна площ. Твърди се, че надхвърля неколкократно Глухите камъни, даже Белинташ. Разпростира се на километри по билото в местността Бялата скала между селата Ковил и Джанка.

Светилището е разположено около венец от бели вулканични скали (вулкански туфи) и се издига върху билото на каменист хребет. В скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение, жертвеници, улеи, както и голяма, добре запазена шарапана, ниши. Откритият по билото керамичен материал се определя от късната бронзова и ранножелязната епоха. При проведените в периода 1991-1993 година организирани разкопки от археолозите Георги Нехризов и Георги Кулов е открит и един амфороподобен идол. При подхода към обекта върху билото се преминава край други древни съоръжения – некропол, водохранилище.

Некропол с жертвеник в Ак кая

В близост до пътя Крумовград – Хасково, непосредствено след къщите на селото, има ясно видим скален некропол, опиращ се на каменни колони.

Тракийски скален некропол и жертвеник – с. Ковил Снимка 0

Той е датиран в периода II в. пр. Хр.- I в. сл. Хр. При проучванията археолозите попадат на много интересен материал. Най-важното е, че откриват следи от ритуала на трупоизгарянето. Гробовете са изсечени в скалите по периферията на билото в местността Бялата скала (Ак кая). Общият им брой е 9, от които 3 са добре запазени, 4 са почти унищожени, а 2 не са довършени. Гробовете са разположени в една линия с приблизителна ориентация север-юг. Не са открити следи от погребения. Най-вероятно те са извършвани чрез трупоизгаряне извън гроба, като останките и много дарове са полагани в урна или направо на терена и ограждани с камъни. При извършените разкопки са открити много накити, фибули, глинени зооморфни култови фигури и изобилие от керамичен материал.

Винарна в скалите до с. Джанка

Туристически Портал Кърджали – Скална винарна (шарапана), с. Джанка

На няколко километра от Ковил се намира село Джанка. В махала Кълвач ясно личат тракийски ниши. Те са труднодостъпни, когато в дерето има вода, но се виждат се добре от асфалтовия път. Изсечени са на западната страна на скалата под естествена козирка. Общият им брой е 11. В района е запазена и скална винарна (шарапана). Тя е с един басейн, кръгла, и с диаметър 1.6 м и дълбочина 0.35-0.45 м. Дъното е с наклон на изток, където е изсечен отточен отвор.

Гробници край Поточница

След село Джанка по пътя за село Поточница на около 200 м от левия бряг на река Крумовица – малко преди вливането й в р. Арда, има удължен рид от бели скали. Край изоставена кариера за вулкански туфи на билото на рида са изсечени две скални гробници. Едната е по-запазена. Входът й е обърнат на югозапад и има трапецовидно напречно сечение и отвор отгоре, а общата й дължина е 3.10 м.. Край тях има и няколко добре запазени скални ниши. Около гробниците се откриват следите на тракийско селище.

Стъпките на Али

Скална гробница е изсечена и на десния бряг на река Крумовица при село Рогач. Намира се в непосредствена близост до пътя Крумовград – Аврен. Запазена е сравнително добре. Има трапецовидно сечение, с тесен вход на една от късите страни и горен отвор. Входът е обърнат към реката, пред него има слабо загатнато преддверие, засечено асиметрично на централната ос. Върху скалите има две малки, но дълбоки дупки, наподобяващи човешка стъпка. Местното население ги нарича „Стъпките на Али“ – мюсюлмански светец, а мястото е известно като Гую (Кую).

Стоунхендж до Черничево

В село Черничево, което е на границата с Гърция, има некропол от 7 долмена. Гробницата от каменния век представлява два побити камъка и трети, поставен върху тях. Обектът е интересен, но труден за намиране.

Некрополът отстои на 6.5 км източно от селото, в местността Хамбар дере. Разположени са от лявата страна на моста за ивайловградското село Гугутка в гъста дъбова гора. Най-добре е да се отиде до мястото с придружител от местното население.

Долмените се отнасят към края на II – нач. на I хил. пр. Хр. Липсва могилен насип, но в западния край на поляната са наредени обли камъни. Площадка с размери 12 м на 6 м е свързана с некропола. Вероятно тук са извършвани ритуали, свързани с погребенията. В района на некропола са открити фрагменти от тракийска керамика, а в непосредствена близост – и колективна находка от бронзови монети на Маронея (IV в. пр. Хр.).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Репортери се натъкнаха на невиждана и страховита мистерия в Родопите
Next: Митичен черен вълк пази тракийско светилище в Родопите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.