Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази 47- годишна жена приемаше по 1 лъжица куркума 347 дни. Това, което се случи с тялото й ще ви накара да пробвате и вие моментално
  • Новини

Тази 47- годишна жена приемаше по 1 лъжица куркума 347 дни. Това, което се случи с тялото й ще ви накара да пробвате и вие моментално

Иван Димитров Пешев януари 7, 2023
sagasdddd.png

Искам да споделя нещо, което реших и направих за своето здраве

Казвам се Мария, по професия съм помощник-фармацевт. Живея и работя в София.

Преди време прочетох един материал за жена, която подпомогнала лечението на рака с консумацията на природни средства, като куркума, чесън и така нататък.

Няма да изпадам в подробности, все пак това е нейният случай. Ще ви разкажа какви поуки си направих аз от прочетеното и как това се отрази на здравето ми.

Не изпускай тези оферти:

Аз реших всеки ден да поглъщам по една равна чаена лъжичка куркума. За да ми е по-вкусно, аз слагам куркумата в малко кисело мляко.

 

Какво се случи с мен през всичките тези 347 дни, през които хапвах куркума ?

Намалих възпаленията в тялото. За всичките тези дни аз не съм боледувала нито веднъж от нищо, което е подобно на грип или настинка. С намаляне на възпаленията, освен тези болести, аз си спестих и куп други здравословни неприятности. Разбрах го и като усещане, и като данни от последвалите изследвания, които направих.

 

Мозъкът ми започна да функционира по-добре. Мислех повече и по-бързо, изчезна умората, отпадналостта и всичко лошо, което преди ме притесняваше. Като цяло – чувствах се така, все едно някой вече е спрял да ми „маха главата“.

С тази лъжичка куркума на ден аз успях да „запуша“ всякакъв теч на киселини от всякакъв вид. Куркумата подобри работата на черния дроб и жлъчката ми, и колкото и невероятно да изглежда – намали степента на омазняване на черния дроб. За тази почти година, с доста малки лишения от моя страна, аз успях да отслабна със 17 килограма.Освен всичко друго, съвсем скоро забелязах, че коремът е спрял да ми се подува.

И накрая – макар и на 47 години аз мога да играя баскетбол не по-зле от който и да е младеж. Редовният прием на куркума напълно издуха болката от ставите.

Противовъзпалителните свойства на куркумата явно са „виновни“ за всичките тези малки, но важни промени в моето здраве. Мисля, че това не е кой знае каква философия, и всеки би могъл да разбере какви са действително полезните свойства на куркумата. Единственото, което е нужно да направите, е да взимате по една равна чаена лъжичка куркума.

lekuva.net

Continue Reading

Previous: Моята жена е герой: От работа идва с кръв и сълзи, и всяка сутрин се връща там!
Next: Зрители откриха нелепи гафове във филма Ботев на Максим Генчев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.