Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайната на мусаката на бай Данчо, която години наред криеше най- накрая е разкрита
  • Новини

Тайната на мусаката на бай Данчо, която години наред криеше най- накрая е разкрита

Иван Димитров Пешев януари 5, 2023
dasdansdaosdask.png

Мусаката на бай Данчо става нещо невероятно вкусно

Предлагаме ви рецептата за мусаката на бай Данчо – личният готвач на Тодор Живков. Рецептата не е никак сложна, но си има майсторлъка.

Става обаче толкоз апетитна, че няма оставяне като я почнете.

 

Не изпускай тези оферти:

Мусаката на бай Данчо става приказна направо

Трябват ни 500 грама кайма, 80 грама олио, една глава лук, 700 грама картофи, шест домата, 50 грама кашкавал, червен пипер, 300 грама прясно мляко, едно яйце, една лъжица брашно, черен пипер, магданоз, сол на вкус.

Първо е необходимо да си задушим нарязания на ситно лук и една част от доматите в половината от мазнината. Задушаваме ги, докато си останат само на мазнинка.

След това добавяме към тях каймата, червения пипер, черния пипер, ситно нарязания магданоз, малко вода и сол на вкус. Разбъркваме хубаво тази смес и я задушаваме, докато отново остане на мазнинка.

След това си обелваме картофите и ги нарязваме на кръгчета или така, както ви е удобно. Взимаме една тава и в нея нареждаме кръгчета домати, а върху тях филийките от картофи – една до друга.

Върху картофите си разстиламе сместа с каймата, а отгоре пак се поставят кръгчета картофи и отново кръгчета домати. Заливаме с вода и поставяме мусаката да се пече във фурната.

След като видим, че е вече добре изпечена, я заливаме със смес от яйцата, млякото, брашното, сол на вкус. А най-отгоре я поръсваме с настъргания кашкавал и връщаме обратно за малко във фурната да се допече.

Бай Данчо няма нужда от реклама, поради това няма да ви хвалим мусаката му. И сами може да се сетите какво чудо става, ушите да си изядеш.

 

Пожелаваме ви добър апетит и да ви е много вкусно на всички!

Continue Reading

Previous: Невероятно! Прополисът унищожава кандида за 8 секунди! Също лекува: генитален херпес, афтозен стоматит, подагра, стомашна язва и
Next: Непозната се приближи до само дете в магазин в Стара Загора и ето какво стана

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.