Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайна за милиони: Когато отключиха стария апартамент след 70 години забрава, наследниците ахнаха!
  • Новини

Тайна за милиони: Когато отключиха стария апартамент след 70 години забрава, наследниците ахнаха!

Иван Димитров Пешев януари 13, 2023
tastasnasd.png

Собственичката на жилището цял живот криела, че има този апартамент, дори от близките си!

Мадам дьо Флориан починала, когато била на 91 години. Преглеждайки документите на бабата, близките останали изумени. Оказало се, че по-възрастната им роднина, която никога (както те смятали) не била ходила в Париж , цял живот е плащала наем за апартамент в един от кварталите на френската столица. Жената нито веднъж не споменала, че има жилище във Франция.

Оказва се, че мадам дьо Флориан е избягала от Париж, когато е била само на 23 години. Било 1939 г., германците настъпвали към Франция. Момичето просто заключило вратата с ключ и заминало за южната част на Европа. Тя никога повече не отишла в Париж.

Наследниците намерили специалисти, на които било възложено да направят опис на имуществото, което се е съхранявало в апартамента на баба им през всичките тези 70 години. Малко е да се каже, че експертите останали изумени, когато влезли в апартамента.

Не изпускай тези оферти:

стар парижки апартамент

Снимка
Getty Images

„Струваше ми се, че се натъкнах на замъка на Спящата красавица“, каза пред репортери аукционерът Оливие Шопен, който бил първият, който влязъл в апартамента, забравен от десетилетия.

Времето сякаш е спряло там, забулено в прах, паяжини и тишина. Вътре било обзавеждането от началото на 1890 г., напълно недокоснато. Стара печка на дърва, каменна мивка в кухнята, изискана тоалетка, пълна с козметика. В ъгъла имало играчки Мики Маус и прасето Порки. Картини били подпрени на столове, свалени от стените, сякаш подготвени да ги вземат, но някой в последния момент е размислил.

Една от картините поразила Оливие Шопен до дъното на душата му. Това бил портрет на жена в розова вечерна рокля. Както се оказало, картината била на известния италиански художник Джовани Болдини. А красивата французойка, изобразена на него, била Марта де Флориан, бабата на момичето, което напуснало апартамента набързо.

Марта де Флориан портрет

Снимка
Getty Images

Марта де Флориан била известна актриса. Списъкът на нейните почитатели включвал най-известните хора от онова време, чак до министър-председателя на Франция. И Джовани Болдини, за когото Марта станала муза.

Картината била непозната на широката публика. Нито един справочник, нито една енциклопедия за Болдини не я споменавал. Но подписът на художника, неговите любовни писма и експертизата в крайна сметка поставили този факт извън всяко съмнение.

Портретът на Марта де Флориан бил обявен на търг с начална цена 300 000 евро. Продаден е в крайна сметка за 2,4 милиона. Тази картина се превърна в най-скъпата от всички рисувани от художника.

Между другото, този апартамент е затворен и до днес. Посетители не могат да влязат вътре. Тези апартаменти в близост до църквата Тринити се оценяват на 10 милиона евро.

стар френски апартамент

Снимка
Getty Images

апартамент Флориан

Снимка
Getty Images

Continue Reading

Previous: Преди 15 години мъж изпи 19 чаши еспресо, заради бас и все още се възстановява
Next: Пенсионер дерматолог разкри тайната: Лицето ви ще бъде чисто, без пъпки и естествено

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.