Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Така било ли е: Най-накрая съобщиха кои ще са почивните дни през 2023, вижте първо тук
  • Новини

Така било ли е: Най-накрая съобщиха кои ще са почивните дни през 2023, вижте първо тук

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
piciaihshnasha.png

7 по-дълги уикенда ще имаме през 2023 г. Това показва актуалният календар на официалните празници през 2023 г. Ще почиваме 117 дни – също както и тази година, а ще работим – 248.

Първият официален празник е 1 януари 2022 г. – Нова година. Тъй като той се пада в неделя, 2 януари – понеделник, също ще е почивен, т.е. ще имаме три почивни дни накуп.

Според Кодекса на труда когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

Следващият официален празник е 3 март – Денят на Освобождението на България от османско робство. Той се пада в петък, т.е. отново получаваме 3-дневен уикенд.

Не изпускай тези оферти:

Великден догодина ще е на 16 април, неделя. По традиция тогава се почива и на Разпети петък, и в понеделник, така че в този период ще имаме 4 почивни дни – от 14 април (петък) до 17 април (понеделник) включително.

Денят на труда – 1 май 2023 г. – е понеделник, като заедно с уикенда (29 и 30 април) почивните дни стават 3. По същия начин ще почиваме три дни и около Гергьовден – на 6 май, който е в събота, но на практика ще си го “вземем” като почивен на 8 май, понеделник.

През май месец ще почиваме и на 24 май – Денят на славянската писменост, който се пада в сряда.

6 септември – денят на Съединението, също се пада в сряда, който е почивен ден. Денят на независимостта – 22 септември – пък ще е в петък, когато заедно с уикенда отново се събират 3 почивни дни.

Най-дълго ще почиваме около Коледа – тогава неработни ще са дните от 24 декември, неделя, до 27 декември, сряда, включително.

При учениците няма големи промени във ваканциите с изключение на междусрочната, която вече няма да е 1 ден, а 5 дни – от 1 до 5 февруари 2023 г. включително. Есенната им ваканция тази година сега предстои от 29 октомври до 1 ноември т.г. включително. По Коледа те ще почиват от 24 декември до 2 януари включително, а не до 3 януари, както бе т.г.

Пролетната ваканция си остава 10 дни, но вместо традиционно от 1 април, догодина ще започне на 8 април и ще продължи до 17 април включително.

Следните дни са официални празници и неработни през 2023 г.:

1 януари 2023 – Нова година.

3 март – Ден на Освобождението на България от османско робство.

16 април 2023 – Великден – християнската религия отбелязва Възкресение Христово.

1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност.

6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия.

24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.

6 септември – Съединението на България.

22 септември – Ден на независимостта на България.

24, 25, 26, 27 декември – Коледа.

Ученическите ваканции за учебната 2022/23 г. са:

01.02.2023 – 05.02.2023 г. – Междусрочна ваканция.

08.04.2023 – 17.04.2023 г. – Пролетна ваканция за I – XI клас.

12.04.2023 – 17.04.2023 г. – Пролетна ваканция за XII клас.

19.05, 23.05, 25.05, 13.06, 16.06 – Неучебни дни заради матури и НВО изпити

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бай Марчо: Дадох на Тодор Живков да препише по математика, но той ми върна жеста с незабравим урок по
Next: Истината за здравословното състояние на Слави Трифонов се оказа страшна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.