Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Така се гледаше бебе по времето на соца, когато нямаше памперси, Хумана и бананова каша
  • Новини

Така се гледаше бебе по времето на соца, когато нямаше памперси, Хумана и бананова каша

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2023
hhahashuashmasnhash.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Повод ми дадоха сина и снахата, които ми оставиха за месец внучето да го гледам.
Указанията бяха строги. Може да яде само определени марки храни.

Да му слагам само от най-скъпите памперси. Да не му давам кисело мляко, квасено от самата мен вкъщи, защото млякото било… вредно. Да не му правя попарка, защото било измишльотина. Само пакетирани храни!

Да не му стържа ябълка и морков и да не пие такъв сок, а само купешки, понеже имал добавени витамини. Никакви супи, никакви кашички! Само това, което го има в списъка. Така казала педиатърката в София… Ако се разболее, да ми давам само детски нурофен за температурата и никакъв антибиотик в никакъв случай, защото така пишело в Интернет.

Донесоха ми и куп хомеопатични хапчета за всякаква ситуация и заминаха за месец в чужбина.
За мой ужас осеммесечният ми внук се разболя. Опитах да го лекувам с всичко донесено, но не се получи. Накрая свалях температурата му с мокри чаршафи, но след малко пак се покачваше. Детето отпадаше, не искаше да яде. Накрая тайно го заведох на лекар, без да им кажа.
Оказа се, че е хванало бронхит след нелекувания или странно за мен, лекуван преди това грип. И веднага изписаха антибиотик. За да няма скандали, не казах на децата.

Започнах да му давам лекарството. Лека полека детето се оправи. Направих му попарка и докато плюеше марковите каши и плачеше, изведнъж прояде. Осмелих се да му направя пилешка супичка, зеленчукова, а после да го подсиля с прясно изцеден сок от ябълки и моркови.

 

Пиеше го с удоволствие. И кисело мляко започна да яде, бузките му поруменяха, стана по-живичко, по-пъргаво.
Децата се върнаха от чужбина и като разбраха какво съм направила, заявиха, че никога повече няма да ми позволят да гледам внучето си, а като ходят в командировка, щели да наемат квалифицирана гледачка. Нарекоха ме некадърна и непросветена. Дълго плаках.

Та аз съм отгледала две деца, едното бащата на внучето ми. Да, нямах памперси. Нито маркови, нито немаркови. Слагах сгъната пелена между крачетата им и като я намокреха, я сменях. Понякога се събираха 17 чифта гащички, ританки и пелени на ден, но на мен не ми пречеше да ги изпера. Нямах адаптирано мляко и други такива неща. По магазините не се продаваше. Но и двете деца ги захраних с кисело мляко още след първия месец, защото нямах достатъчно кърма. И проблеми нямаше.

Тогава нямаше хомеопатия, нямаше модерни пудри и бебешко олио от световни марки.

Но при всяко зачервяване ги мажех с обикновена детска пудра. Къпех ги с шампоан „Па-па“, мажех ходилцата им с три пъти преварена мас, ако настинеха. Още като се родиха до първия месец вкъщи идваше акушерка. На всеки три дни. Обучаваше ме какво да правя, следеше за състоянието на бебето. После всеки месец на консултации. Безплатни. Прегледите при педиатър също бяха без пари, а аз случих годините, в които и лекарствата на децата до 6-годинки бяха без пари. Просто получаваш рецептата и отиваш в аптеката.Захранвахме ги със зеленчукови пюрета, като навършеха три месеца.

Едно пюре струваше 13 стотинки. На пет месеца вече ядяха попара със сирене, ама истинско, зеленчукови пасирани супи. После картофено пюре с малко масло, а на 10 месеца просто им сипвах обща храна от тенджерата. Растяха здрави. Нямаше бананова каша, пускаха от време на време, но имаше всякакъв вид каши „Слънчо“. А най-много обичаха натрошени обикновени бисквити на кашичка.

Наистина израснаха здрави. Без глезотии, без шоколадови яйца, но с истинска храна. Сега чувам от приятелките си – на всяка внучето в София, всяко болно. Тичат от един на друг специалист, плащат луди пари, всеки им изписва скъпи лекарства, а те не действат. Детето два дни на градина, пет дни вкъщи. Лепват вирус след вирус, шкафовете им се превърнали в аптеки, едно го лекуват холистично, друго хомеопатично, трето алтернативно…

Иначе се облечени с последни модни марки, имат играчки колкото цял магазин, даже някои детски лаптопи имат, смартфони и киномашини, но здраве нямат.

Моите имаха обикновени играчки, нормални дрешки, но храната им беше истинска. Детството им не минаваше през парти центрове и кътове в моловете, а просто си играеха по цял ден навън. А ако се стигнеше до антибиотик, което ставаше много рядко, веднага им го давах, а не тръгвах да споря с лекарите и с майка ми, която ми даваше съвети.

Децата ми имаха истински живот вън в парка, пред блока, ритаха топка, тичаха, гонеха се и бяха силни и здрави. Сега не ми дават внучето да го гледам, защото не съм била в крак с времето. То непрекъснато боледува, а на мен сърцето ми се свива от мъка. Да се чуди човек как съм родила без секцио и не в частна клиника и отгледала две здрави и умни дечица в онези години, когато нямаше префърцунени храни и последна мода лекарства, памперси и специални шишета и чаши, хранителни добавки и детска висша козметика! Деца, които изкараха само задължителните шарки и не бяхме през ден на педиатър. Деца, които на три годинки нямаха по пет кариеса.

Сега ми е обидно как същите тези деца ме наричат допотопна, как твърдят, че нищо не съм разбирала от бебета и отричат всичко, което съм правила за тях. А снахата ме нарече промит комунистически мозък, когато изплетох на бебето терлички…

Сега за внука се грижи дипломирана бавачка срещу 1000 лева на месец, а на мен ми го пускат на скайпа, като поискам да го видя. Или ми пращат видео.

А на мен ми е толкова мъчно, че не мога да им обясня, че не съм промит комунистически мозък, а обикновена майка и баба, която иска просто да помогне и да гледа единственото си внуче.

Катя Михайлова, Стара Загора, пенсиониран педагог.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Една невероятна история: По време на земетресението в Турция мъж хвърлил бременната си съпруга през терасата и я спасил
Next: Не си давайте парите за скъпи лекарства пийте тези 3 билки!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.