Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Така цветът е по-ярък, отколкото с боя: как да направим идеалното червено яйце без химия и оцветители
  • Новини

Така цветът е по-ярък, отколкото с боя: как да направим идеалното червено яйце без химия и оцветители

Иван Димитров Пешев март 31, 2023
dasasuasjasdasyas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Наближава Великден – празникът, на който домакините се надпреварват да измислят нови техники за боядисване на яйца . Всъщност традицията повелява първото яйце да е червено.

 

Съгласете се, обаче, че невинаги купешките бои могат да ви дадат този наситен и красив червен цвят , който си представяте. За щастие, народът ни отдавна е измислил креативни методи за боядисване , които не само че пъстрят яйцата по-ярко от всяка боя, но и цветът е траен и наситен. Ето двата най-популярни народни метода за боядисване на червени яйца :

Боядисване с люспи на лук

Люспите от обикновения и червения лук са добре познато багрило от векове. Благодарение на тях се получават красиви нюанси от тъмножълто, през кафяво до наситено червено:
1. В тенджера с вода добавете голямо количество люспи (изходният резултат зависи от избора на цвят на люспите и количеството им).
2. Водата ври с люспите 40 минути и се оставя да се охлади.


3. Отварата се прецежда и в нея се поставят суровите измити яйца.
4. Времето за варене е 15 минути.
5. След това яйцата трябва да се охладят.

Боядисване с червено цвекло

Също е много ефектно. Такива великденски яйца могат да се получат както тъмнокафяви, така и бледорозови, чрез правилно изчисляване на времето за варене и концентрацията на разтвора.
Има няколко варианта за боядисване с цвекло:
1. Цвеклото се настъргва на фина ренде и с него се обвива яйцето. Колкото по-дълго стои в тази каша, толкова по-интензивен ще бъде цветът.
2. Можете също така да сварите яйцата с цвекло, от което после да приготвите салата.


3. Отвара от цвекло и 1 ч.л. оцет също е отличен вариант за оцветяване. За да я приготвите, обелете грудката, настържете на едро ренде, добавете оцет, залейте с вода и варете в продължение на 10-15 минути. Във водата с цвекло сложете сварените яйца и ги дръжте до постигане на желания нюанс.

За боядисването с цвекло е най-добре да използвате емайлирани съдове, тъй като пигментът от цвекло се абсорбира от стените на съда.

Източник: За Женат

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иво Сиромахов показа уникална снимка с Чочо Попйорданов: За мен той е жив
Next: Тигър нападна майка с 15-месечното й бебе, това което тя направи удиви всички

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.