Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Така цветът е по-ярък, отколкото с боя: как да направим идеалното червено яйце без химия и оцветители
  • Новини

Така цветът е по-ярък, отколкото с боя: как да направим идеалното червено яйце без химия и оцветители

Иван Димитров Пешев март 31, 2023
dasasuasjasdasyas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Наближава Великден – празникът, на който домакините се надпреварват да измислят нови техники за боядисване на яйца . Всъщност традицията повелява първото яйце да е червено.

 

Съгласете се, обаче, че невинаги купешките бои могат да ви дадат този наситен и красив червен цвят , който си представяте. За щастие, народът ни отдавна е измислил креативни методи за боядисване , които не само че пъстрят яйцата по-ярко от всяка боя, но и цветът е траен и наситен. Ето двата най-популярни народни метода за боядисване на червени яйца :

Боядисване с люспи на лук

Люспите от обикновения и червения лук са добре познато багрило от векове. Благодарение на тях се получават красиви нюанси от тъмножълто, през кафяво до наситено червено:
1. В тенджера с вода добавете голямо количество люспи (изходният резултат зависи от избора на цвят на люспите и количеството им).
2. Водата ври с люспите 40 минути и се оставя да се охлади.


3. Отварата се прецежда и в нея се поставят суровите измити яйца.
4. Времето за варене е 15 минути.
5. След това яйцата трябва да се охладят.

Боядисване с червено цвекло

Също е много ефектно. Такива великденски яйца могат да се получат както тъмнокафяви, така и бледорозови, чрез правилно изчисляване на времето за варене и концентрацията на разтвора.
Има няколко варианта за боядисване с цвекло:
1. Цвеклото се настъргва на фина ренде и с него се обвива яйцето. Колкото по-дълго стои в тази каша, толкова по-интензивен ще бъде цветът.
2. Можете също така да сварите яйцата с цвекло, от което после да приготвите салата.


3. Отвара от цвекло и 1 ч.л. оцет също е отличен вариант за оцветяване. За да я приготвите, обелете грудката, настържете на едро ренде, добавете оцет, залейте с вода и варете в продължение на 10-15 минути. Във водата с цвекло сложете сварените яйца и ги дръжте до постигане на желания нюанс.

За боядисването с цвекло е най-добре да използвате емайлирани съдове, тъй като пигментът от цвекло се абсорбира от стените на съда.

Източник: За Женат

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иво Сиромахов показа уникална снимка с Чочо Попйорданов: За мен той е жив
Next: Тигър нападна майка с 15-месечното й бебе, това което тя направи удиви всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.