Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова нещо в Одрин никога не е ставало, местните изреваха, че е свършил…
  • Новини

Такова нещо в Одрин никога не е ставало, местните изреваха, че е свършил…

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
vsfdbgfbgfnghnhmhj.png

Освен традиционното пазаруване на българите, 9-дневния празник Шекер Байрам привлече и много турци в района. Посетителите на джамията Селимие, шедьовър на алосманският архитект Мимар Синан, чакаха на опашка с часове, за да могат да влязат вътре, съобщава „Марица“. 

Задръстване имаше на входа и на изхода на джамията. Заради течащата реставрация на джамията Селимие, достъпът вътре се, осъществява само в определена част от нея.

 

Трафикът в града е буквално парализиран. Образуваха се дълги опашки започващи още от българската граница.

Местни туристи, както и немалкото дошли от България и Гърция, чакаха с часове реда си, за да могат да влязат в историческите базари, места за пазаруване, ресторанти за ядене, джамии и църкви в града.

Освен джамията Селимие, голям наплив имаше и в районите, където се намират Старата джамия и джамията Уч Шерефели, наречени златният триъгълник.

Туристите, дошли в града, първо посетиха историческите точки и джамиите и пазаруваха, а след това се присъединиха към опашката в ресторантите за черен дроб, за да опитат прочутия пържен черен дроб, специалитет на района.

Силите за реда следят в увеличен състав, за спокойствието на посетителите по време на почивните и ваканцинни дни в граничния град.

Каяогул, който е фотограф пред джамията Селимие от 42 години, сподели: „Никога не съм виждал толкова много хора в града, колкото през последните 2 дни. Тези дни има необичайно много хора.“

Губернаторът на Одрин Юнус Сезер заяви, че има задръствания на граничните пунктове към Гърция и България по време на празника Рамазан Байрам. „Имаме интензивност при излизането и влизането от чужбина. От началото на седмицата има ръст от около 125 процента на заминаващите пътници в сравнение с нормалните дни“, допълни той.

 

 

Пазарът Улус преживя един от най-натоварените си дни в петък. Българските граждани, които по традиция пазаруват в Одрин, миналата и тази седмица отново препълниха пазара.

Пазарът Улус се провежда всеки петък в града и е център на вниманието на много българи. Той се пълни с хиляди купувачи от ранни зори. Търговците, които подготвиха щандовете си и започнаха да чакат своите клиенти от ранни зори. Те са много доволни от огромния брой посетители.

Възползвайки се от горещото време, граждани и гости на града се стекоха към тържището, за да пазаруват на достъпни и изгодни цени.

 

Българските туристи, които задоволяват много от нуждите си от храна, облекло, стоки за бита до мебели от Одрин, и този уикенд препълниха пазара Улус.

На входа на пазара от време на време имаше блъсканица, но това не отказа купувачите. Магазините в града също не могат да смогнат на огромното търсене през уикенда.

Посетителите, които искаха да опитат прочутия градски деликатес – пържен дроб, се извиха на опашка пред ресторантите.

 

Поради голямото търсене някои ресторанти за черен дроб имаха затруднения при доставянето на порциите на време.

Бахри Динар, президент на асоциацията за черен дроб и посланик на туризма в Одрин, заяви, че в града има празнична активност.

 

Подчертавайки, че това е един от най-натоварените дни напоследък, Динар отбеляза:

„Нашият красив Одрин е един от градовете, които привличат най-много туристи в Турция. Приемаме хиляди гости от страната и чужбина. Имаме трудности да се справим с търсенето и от време на време не можем да смогнем.

Опитваме се да обслужим гостите си по най-добрия възможен начин, но черният дроб дори вече е на превършване“, възкликна Динар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма промяна за изчисляването на пенсията, от НОИ обявиха, че вече може…
Next: Скръбна вест! Отиде си първият изпълнител на Бургаски вечери

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.