Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова подсказване в Стани Богат България не помни
  • Новини

Такова подсказване в Стани Богат България не помни

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
fgsdfgjgfhjghjh.png

Участник в „Стани Богат“ изуми всички с отговора на въпроса за 200 лева.

 

Специалистът по стратегическо планиране Петър Георгиев, който се занимава се със зарядни станции за електромобили, интересува се от геополитика и е сертифициран зитолог, изненадващо даде грешен отговор на втория най-лесен въпрос в телевизионната игра.

 

Това обаче изобщо не се хареса на Михаил Билялов и той откровено му помогна да избегне чудовищна издънка.

Георгиев трябваше да отговори на въпроса: Кой хазартен термин се използва като синоним на твърде голям риск?, с опции Вабанк, Блъф, Джакпот и Флоп.

Той заложи на блъф, тъй като каза, че е играл покер, и същиса водещия.

Михаил Билалов откровено му намекна, че бърка, но експертът в науката за бирата държеше на своето.

Това окончателно извади Билалов извън релси.

„Няма да маркирам този отговор, ако искаш подай заявление срещу мен“, категоричен беше водещият на играта по бТВ.

 

По негово настояване играчът ползва жокер Помощ от публиката и като такъв се изяви неговият приятел Тенимир, който беше в студиото със съпругата на Петър – Елица.

 

Тенимир посочи правилния отговор вабанк, като уточни, че това е последния ход, в който рискуваш и залагаш всичко, за да спечелиш определена сума.

„Нямам представа какво означава вабанк“, призна чистосърдечно Петър, но се довери на своя приятел и продължи напред.

Впоследствие той спечели първа сигурна сума от 500 лева и утре ще има възможност да увеличи печалбата си.

 

Учудващото му невежество обаче доведе до неодобрителни коментари в мрежата, като един от тях гласеше: „Гола вода, добре че Билалов му помогна да продължи напред.“

Преди Петър други двама участници не бяха на висота и си тръгнаха с по 500 лева.

Боцман Атанас Кючуков поиска жокер 50 на 50 за въпроса за 1000 лева – Кой от героите не е от поредицата за Хари Потър?, с възможности Сириус Блек, Белатрикс Лестранж, Луциус Малфой и Вайълет Бодлер. След като останаха две опции, той позна, че верният отговор е Вайълет Бодлер.

 

Последва въпрос за 1500 лева – Състезател от кой спорт може да играе на позиция пойнт гард?, като възможностите бяха Футбол, Баскетбол, Волейбол и Хандбал.

Тук боцманът не се затрудни, заложи на баскетбол и продължи.

Кючуков нямаше проблем и със следващия въпрос за 2000 лева – Символ на владетелската власт в коя държава е била Мономаховата шапка?, с опции Русия, Франция, Османската империя, Великобритания.

 

Играчът позна, че става въпрос за Русия.

3000 лева обаче се оказаха непосилни за него.

Въпросът беше Кой е аналоголът на Луцифер в исляма?, а евентуалните отговори – Нимруд, Исрафил, Иблис и Велзевул.
На помощ на Атанас се притече неговата съпруга, тя посочи Нимруд, но му каза, че крайното решение е негово.

 

Кючуков се довери на любимата и сгреши, тъй като верният отговор беше Иблис.

Експертът връзки с обществеността и работеща в сайт за хранителни добавки Мая Долапчиева също се задоволи с 500 лева.

Копирайтърът и помощник учител каза, че нейна отколешна мечта е да седне в Стола на богатството, и уточни, че ако спечели добра сума ще посети за трети път любимия си град Париж.

 

Дамата обаче изпита затруднения още на въпроса за 1000 лева – Каква е семейната връзка между носителите на Нобелова награда Мария Кюри и Фредерик Жолио-Кюри?, с опции брат и сестра, тъща и зет, съпрузи или майка и син.

Мая поиска 50 на 50 и след като останаха тъща и зет и съпрузи, тя повика на Помощ приятелката си публиката, която я подкрепяше с дъщеря й Йоана.

Димана правилно посочи тъща и зет.

 

Последва въпрос за 1500 лева – Кой не е от трите езика, на които се смята, че е написана Библията?, и Мая позна, че е латински, като категорично отхвърли другите три възможности арамейски, иврит и гръцки койне.

Тя бе принудена да се справя сама, тъй като приятелят й Владимир Василев остана безмълвен, когато му се обадиха за помощ.

 

Долапчиева обаче сбърка на въпроса за 2000 лева. Какво необичайно съобщение прави британското обществено радио Би Би Си на 18 април 1930 година?, попита Билалов.

Възможностите бяха – Че спира програмата си, Че няма новини, Че кралят е мъртъв и Че започва война.
Мая заложи на кралят е мъртъв и приключи участието си.

 

„Защо ти трябваше да убиваш краля, след като в първия момент се насочи към верния отговор – че няма новини“, отбеляза Билалов, преди да изпрати участничката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Андреа не издържа и се разплака пред всички, причината е
Next: Борят се за живота на наш шампион след тежка катастрофа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.