Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова чудо България не помни: Кобрата изби рибата с решение за куп пари
  • Новини

Такова чудо България не помни: Кобрата изби рибата с решение за куп пари

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
vdfsvfdhgfghjhgjhgj.png

Нетрадиционен празник спретнаха Кубрат Пулев и жена му Розали по повод рождения ден на първородния им син Спартак.

 

Кобрата, който е любител на всичко българско. избра за място на тържеството арабски ресторант на входа на Южния парк, който беше подобаващо украсен с балони, а специално нает фотограф запечатваше детския празник.

Розали блестеше в елегантен черен тоалет от две части – риза и пола, с които събираше погледите, а Кобрата беше неотлъчно до жена си и не я изпускаше от очи.

Гостите се насладиха на истинско пиршества от арабски вкусове като акцент в менюто беше специалитетът от пилешки Шиш таук, поднесен в традиционната питка лаваш.

Разбира се, за малчуганите имаше много сладости от Близкия изток, наред със задължителната торта.

Започнати твърдят, че специалното меню определено е било доста скъпо и Кобрата е платил повече от други, избрали по-традиционни и обикновени партита за малчуганите си.

Кубрат Пулев криеше жената до себе си в продължение на дълго време. Той се напари от това връзката му с Андреа да бъде на показ. Розали Петрова го дари с две деца, но не бе показана нито веднъж с обща снимка.

Най-вероятно причина за това е миналото на Розали. Тя е подържала иключително богат стандарт на живот. По професия е брокер. Дали охолния живот се дължи на приходите й, все още не е ясно. Слуховете говорят, че преди Кобрата е имала връзка с 60-годишен заможен господин. Затова и пътешествията й с преспивания в 5-звездни хотели в Доминикана и Сингапур, воаяжи до Малдивите и пътуване в първа класа на едни от най-скъпите самолетни компании са пределно ясни.

След като чичко-паричко се пренася в отвъдното, Розали хваща Пулев. Връзката им се пази в строга тайна, дори след като се появиха наследниците – Христина и Спартак. Какво точно притеснява шампиона, за да покаже семейството си остава само в неговата представа на нещата.

Кубрат имаше токсична връзка с фолк звездата Андреа. Тя много трудно го забрави. Говори се, че е преследвала настоящата половинка на Кобрата, заплашвала я. Ситуацията ескалирала до там, че Пулев заплашил бившата си да я вкара в лудница.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цветанка Ризова е от най-скъпоплатените водещи в ефира, но живее много скромно
Next: Астрологът д-р Светла Балтова изуми с прогноза за 2024: Бог ще слезе на Земята!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.