Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова чудо в Санданско не се е случвало с години, лозарите си скубят косите
  • Новини

Такова чудо в Санданско не се е случвало с години, лозарите си скубят косите

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
adfhfgdhfghrthtr.png

Гроздето от сортовете мерло и каберне в община Сандански се продава на цени от 1.20 лева и 2.00 лева за болгар, твърдят запознати. При изкупуване на голямо количество цената на червените сортове може да падне до 1.00 лв.

Тази година почти всеки втори лозар е категоричен, че не може да напълни дори бъчвите в дома си, тъй като годината се очертава да е една от най-слабите, пише struma.bg.

За първи път в лозарските села Хърсово, Катунци, Виногради, Враня и Петрово има стопани, които не набраха и по килограм грозде. Причината според агронома Иван Велков е дъждовната пролет, когато някои от лозарите не спазиха сроковете за пръскане навреме и това доведе до увреждане на лозята. Най-тежка е картината с белите сортове болгар и сандански мискет, сподели Велков.

В Катунския район лозето около 60 процента е увредено. В Сандански почти е събрано вече мерлото и кабернето, вчера тук-там имаше гроздоберачи, които приключваха с прибирането на реколтата.

В лозовия масив на семейство Кисови активно в кампанията се включи и малкият Любо, който зорко пазеше касетките с грозде. Семейството е доволно от реколтата.

„Ще успеем да напълним бидоните. Всичко е за лична консумация, не продаваме”, каза бащата на Любо – Георги. Майката Ани също се включи активно в беритбата и сортирането на гроздето.

Пенсионираният пожарникар Красимир Иванов пък сподели, че от 5 декара болгар е събрал едва 150 кг.

„Това е количество за едната бъчва, другите 15 ще останат празни. Няма да купувам, защото цената е твърде висока – 2.00 лв. за килограм. Могат и да ми смъкнат колегите, но и на 1.80 лв. ми е висока цената. Тази година ще купуваме домашна ракия и вино.

Колко може да изпие едно семейство – като си правя сметка, по 50 литра домашна ракия за година ни стигат, а вино, ако трябва да купя, ще е стотина литра. Или по груби изчисления, за ракия и вино ще дам около 1000 лева. Поносимо е за семейството ми, тъй като аз и синът ми пием по една ракия вечер, а съпругата ми предпочита червено вино”, разказа Красимир.

Ангел Иванов, който бе на лозовия масив в м. Подината в Сандански с дъщеря си, зетя и внучките, заяви:

„Пазарил съм всичкото количество на цена от 1.00 лв. на килограм за сортовете „Мерло” и „Мелник”. Цената за мен е изгодна. Хората идват тук, взимат, товарят и плащат на място. Тази година няма да пълня бидоните, защото останах сам, аз не консумирам алкохол. Ще продам всичкото количество”, каза Ангел. От декар той е прибрал по около 700 килограма грозде.

Санданчани коментират, че миналата година са добили почти два пъти повече грозде в сравнение с настоящата година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дара и Мария Илиева си мислеха, че се обръщат на 74 годишен мъж, а всъщност на сцената се появи
Next: Уникална къща събира погледите на българи и чужденци във Варна

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.