Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова чудо в Санданско не се е случвало с години, лозарите си скубят косите
  • Новини

Такова чудо в Санданско не се е случвало с години, лозарите си скубят косите

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
adfhfgdhfghrthtr.png

Гроздето от сортовете мерло и каберне в община Сандански се продава на цени от 1.20 лева и 2.00 лева за болгар, твърдят запознати. При изкупуване на голямо количество цената на червените сортове може да падне до 1.00 лв.

Тази година почти всеки втори лозар е категоричен, че не може да напълни дори бъчвите в дома си, тъй като годината се очертава да е една от най-слабите, пише struma.bg.

За първи път в лозарските села Хърсово, Катунци, Виногради, Враня и Петрово има стопани, които не набраха и по килограм грозде. Причината според агронома Иван Велков е дъждовната пролет, когато някои от лозарите не спазиха сроковете за пръскане навреме и това доведе до увреждане на лозята. Най-тежка е картината с белите сортове болгар и сандански мискет, сподели Велков.

В Катунския район лозето около 60 процента е увредено. В Сандански почти е събрано вече мерлото и кабернето, вчера тук-там имаше гроздоберачи, които приключваха с прибирането на реколтата.

В лозовия масив на семейство Кисови активно в кампанията се включи и малкият Любо, който зорко пазеше касетките с грозде. Семейството е доволно от реколтата.

„Ще успеем да напълним бидоните. Всичко е за лична консумация, не продаваме”, каза бащата на Любо – Георги. Майката Ани също се включи активно в беритбата и сортирането на гроздето.

Пенсионираният пожарникар Красимир Иванов пък сподели, че от 5 декара болгар е събрал едва 150 кг.

„Това е количество за едната бъчва, другите 15 ще останат празни. Няма да купувам, защото цената е твърде висока – 2.00 лв. за килограм. Могат и да ми смъкнат колегите, но и на 1.80 лв. ми е висока цената. Тази година ще купуваме домашна ракия и вино.

Колко може да изпие едно семейство – като си правя сметка, по 50 литра домашна ракия за година ни стигат, а вино, ако трябва да купя, ще е стотина литра. Или по груби изчисления, за ракия и вино ще дам около 1000 лева. Поносимо е за семейството ми, тъй като аз и синът ми пием по една ракия вечер, а съпругата ми предпочита червено вино”, разказа Красимир.

Ангел Иванов, който бе на лозовия масив в м. Подината в Сандански с дъщеря си, зетя и внучките, заяви:

„Пазарил съм всичкото количество на цена от 1.00 лв. на килограм за сортовете „Мерло” и „Мелник”. Цената за мен е изгодна. Хората идват тук, взимат, товарят и плащат на място. Тази година няма да пълня бидоните, защото останах сам, аз не консумирам алкохол. Ще продам всичкото количество”, каза Ангел. От декар той е прибрал по около 700 килограма грозде.

Санданчани коментират, че миналата година са добили почти два пъти повече грозде в сравнение с настоящата година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дара и Мария Илиева си мислеха, че се обръщат на 74 годишен мъж, а всъщност на сцената се появи
Next: Уникална къща събира погледите на българи и чужденци във Варна

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.