Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова чудо по морето скоро не е имало
  • Новини

Такова чудо по морето скоро не е имало

Иван Димитров Пешев юли 23, 2022
pomeoroeroeot.jpg

Сезонът по Южното Черноморие е в разгара си. Курортите на юг от Бургас от снощи са заети почти на 100 %, а днес по обяд трафикът към Созопол, Приморско, Китен, Лозенец и Царево бе шокиращ – хиляди коли едва-едва пъплеха, както се вижда и от снимката, предаде Флагман.бг.

В Приморско дори се отчете свръхбукинг – дублирано резервиране. Туристи, които са запазили места до четвъртък вечерта решили да удължат престоя си, но техните стаи вече са били дадени на други гости с предварителни резервации.

Засега хотелиерите успяват да се справят, но признават, че толкова сериозен наплив не са имали от години: “Всичко щеше да бъде перфектно, ако сезонът не бе започнал толкова късно. Лошото време на практика отписа юни, а в първите две седмици на юли резервациите определено вървяха слабо. Едва сега се отчете първата силна седмица за южните курорти”.

В Слънчев бряг сезонът реално започна през май, а след последните две тежки ковид лета, се отпуши и британския пазар, който напълни курорта. В Поморие от миналия уикенд се усеща рязка промяна, а тази седмица градът също е пълен.

В разгара на лятото, търсещите прохлада и тишина, аромат на горски билки и сенки от вековни гори, далеч от препълнените плажове, но все пак близо до солените прегръдки на морето, могат да се насочат към Странджа планина.

Простираща снагата си в Бургаска област, достигаща чак до Черно море, известна със скромната си височина, но с далеч не скромната си омайна хубост и отлични условия за туризъм и летен отдих, Странджа е планина, която си струва да посетите това лято.

Къде обаче точно да се насочите и на кои забележителности в Странджа планина да се насладите? Безброй са възможностите, пише Travelnews.bg, които ще оставят следа в ума и душата ви, но за да ви улесним сме подбрали 5 забележителности в Странджа планина, които всеки следва първо да посети.

Забележителности в Странджа планина, подходящи за лятна почивка

1. Тракийската гробница до Малко Търново

Ако историята ви привлича, отминалите времена завладяват съзнанието ви, а неподправената природа ви омайва, то Малко Търново е вашето място за летен релакс в прегръдките на Странджа и близо до солената вода. Освен Историческия музей със завладяващата архитектура на възрожденските къщи и своите археологическа, историческа, етнографска експозиции, не пропускайте да посетите и Тракийската гробница – забележителност в Странджа планина, която няма да ви остави безразлични. Местността е голямо тракийско светилище и тракийска куполна гробница, чиито останки са разположени на открито, хармонично слели се с дивната природа. До мястото се стига с кола, но имайте предвид, че тази забележителност е до границата с Турция и следва да се регистрирате в служба Гранична полиция, когато решите да я посетите. Защо спокойната екскурзия обича застраховките?

2. Светилището на Бастет

Близо до Тракийската гробница ви очаква друго място, което е сред най-предпочитаните забележителности в Странджа, ако обичате мистиката, загадъчното, тайнственото и страховитото. Вярва се, че там е гробницата на богинята Бастет, а мястото е посочено от самата Ванга, която е била убедена, че жената, погребана там, държала в ръцете си жезъл от извънземна материя. Мястото действително е загадъчно, тайнствено, от него струи енергия, а тръпки обхождат тялото ти. Още по-странни са обстоятелствата, при които загива Людмила Живкова само два месеца, след като започва секретни проучвания на мястото през 1981 година. Имате ли смелостта да посетите гробницата?

3. Село Бръшлян

Жадувате ли за автентични гледки и архитектура? Село Бръшлян ще ви предложи неподправена атмосфера, съчетала дивна природа с автентични странджански къщи от 17 век. Архитектурният резерват е сред петте забележителности в Странджа планина, които горещо ви препоръчваме да посетите. Времето е спряло, а мястото разказва с облика си истории за съпреживяване, които няма да „чуете“ никъде другаде. Защо е по-добре да организираме своята екскурзия сами, а не с туроператор?

4. Параклисът с лечебната пещера

И защото всяка мистична планина има своите тайни загадки, изцелявали нелечимо болни, няма да пропуснем и параклиса с лековитата пещера, когато говорим за 5-те забележителности в Странджа планина, които всеки трябва да посети. Мистичният храм, изграден върху пещера, за която се счита, че е била тракийско светилище, ще откриете между село Граматиково и Визица. Ако сте от по-смелите, може да слезете и в самата пещера, по стените на която легендите разказват, че тече лековита вода – цяр за всички болки.

5. Силистар

Защитената местност е кътче от Рая в сърцето на Странджа планина. Намира се между Синеморец и Резово и може да ви впечатли с пясъчните си лилии, флората си, девствената си красота и едни от последните останали бели понтийски дюни по нашето море. Там може да съчетаете насладата от забележителности в Странджа планина с дъха на морето, наслаждавайки се на уникалния плаж на Силистар – едно от малкото запазени чисти, диви и недокоснати от човешка ръка кътчета до морето.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иво Сиромахов: Приех поста министър на културата
Next: Най-голямата измама в историята на човечеството – бутилираната вода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.