Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Татяна Дончева нахлу в ефир, захапа Киро и компания: Схемите ви са на домашно ниво
  • Новини

Татяна Дончева нахлу в ефир, захапа Киро и компания: Схемите ви са на домашно ниво

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
atantnqtnqnta.jpg

„Политическото пространство е много раздробено и продължава да се раздробява. Няма никакъв фокус около никого. … В такава раздробена политическа ситуация не може да се направи нищо смислено и стабилно. За да се направи нещо трябва да има фокус около нещо. Единственото, което ми хрумва, е да върнем лявото и дясното, за да можем да стабилизираме политическата ситуация около по-големи формирования“.

Това заяви пред БНР Татяна Дончева, лидер на „Движение 21“, бивш депутат и заместник-председател на Народното събрание.
Според нея фактори вътре и вън от страната са имали интерес да бъде разбит двуполюсният политически модел и да се повтаря, че „няма ляво, няма дясно“.

Дончева изказа мнение, че последното Народно събрание е имало най-малък потенциал от последните т.нар. къси парламенти:

„Я приеха два закона за 6 месеца, я – не. Я им стана ясно за какво са там, я – не. Всеки си въртеше някакви схеми, ама на домашно ниво. Иначе международното обслужване го направиха“.

Не изпускай тези оферти:

В предаването „12+3“ Татяна Дончева коментира, че в българската политика е пълно с „аджамии, които изобщо не знаят за какво става дума“.
Прогнозата на лидера на „Движение 21“ за управлението на страната е:

„Трябва да се прави нова формация от хора, които наистина знаят за какво става дума, които сериозно да поработят върху икономическа програма. Тя е важната. Има сериозни проблеми. Няма нужда да ги измисляме“.

Още:

Социологът Андрей Райчев даде прогноза ще има ли кабинет след изборите.

Имам противоречие между ума и сърцето. Политически погледнато не е възможно, но много ни трябва да има коалиция, каза той в предаването “Лице в лице”.

“Българските политици до 2 октомври няма да мислят за нищо подобно, но след това трябва много сериозно да помислят как изглежда България в края на 2022 г. преди 2023 г. Какво ще стане с тая война, което за огромно съжаление се виждат всички симптоми, че може да се превърне в пълно мащабна война”, обясни той.

Преди изборите наблюдаваме позиционна игра, в която противниците по много интересен начин се ориентират към различни цели. Те играят за образ, без да правят никакви сметки. Засега обаче не успяват.

„Предишните управляващи станаха дясната сила в България с изгонването на руските дипломати. Това беше чиста безсмислица. От гледна точка на това, че България попадна във фокус, в който са Полша, Литва и Латвия. България е най-русофилската страна в ЕС“, обясни той.

По думите му сега „Продължаваме промяната“ правят доста рискован ход. Те живееха в една благоприятна ситуация, в която от ляво и дясно нямаха критици, но сега ще получат десен критик в лицето на „Демократична България“. Те откриха още един фронт. Те се чувстват силни и играят за победа на изборите.

Същото е и при Борисов. Двете формации се идентифицират като основни противници. Това за Борисов е успех, защото доскоро той беше в отбрана – сега при него няма отбрана, а маневри. Най-важният въпрос е кой първи ще бие сервиз. Нещата отиват натам, че Борисов ще го направи“, смята социологът.

„Абсурдът е, че всички се бият един с друг, а БСП успя да се сбие със самата себе си.

Лявото върви натам да има под 200 000 гласа, не дай си Боже“, прогнозира Андрей Райчев.
Копирано от standartnews.com Копирано от standartnews.com

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фактури показват как Петков и Василев са прецакали с над 180 млн. евро България в услуга на посредниците на газ
Next: Кой и защо в никакъв случай не може да стане кръстник на детето? Правила и традиции при кръщене

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.