Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Теди от Фермата изля мъката си пред цяла България
  • Новини

Теди от Фермата изля мъката си пред цяла България

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
twqrqwrsfsdfsd.jpg

Новите участници започнаха да се опознават и първите приятелства между някои от тях вече са факт.

Най-изявеният и самопровъзгласил се за лидер на отбор „Елбетица“ – Петър се сближи доста с Жоро и двамата станаха неразделни от първия ден.

 

Откъм дамите приятелство още на втория ден се зароди между Цвети и Теодора.

Те толкова се почувстваха близки, че Теди реши да сподели най-голямата си мъка, преживяна досега през крехките й 26 години.

Бяхме много млади, аз бях на 19, когато се омъжих.

Заедно сме от 13-годишни, бяхме си първото всичко.

Ако това нещо устои, е най-голямата скъпоценност, защото си израснал с най-добрия си приятел.

С човека, с когото си направил всичко за първи път.

Бил е най-близо до сърцето ти, бил е всичко за теб. Наистина е безценно, ако не се пропилее.

Това ми се струва сюреалистично.

Да си намериш човека, когато си бил толкова млад и невръстен и не си разбирал точно какво е любов, изумено обобщи Цвети, която е омъжена и с две деца.

„Фермата“ 9 определено е моят сезон от мига, в който разбрах, че ще се казва „Нишката на живота“.

Почувствах го много лично, защото татусът ми е точно тази нишка.

Когато кръстиха нашия отбор „Канатица“ – символ на семейството, това ме удари в сърцето много силно.

Аз съм много семейно ориентиран човек, но когато загубиш възможността да имаш нещо толкова скъпо, и попаднеш в такава среда, сякаш леко се отваря раната и се посипва сол.

Започваш да си спомняш различни неща – сподели през сълзи Теди.

 

Все още вярвам в брака.

Това ни се е случило, за да можем и двамата да израснем, да намерим идентичността си отделно един от друг.

Сега приятели можеш да намериш навсякъде, но човек, който да ти е огледало и другото ти „аз“, почти никъде. Имам убеждение, че всичко ще е наред пак… с някой.

„Теди е първият човек, с когото започнахме да преплитаме нишките на живота“ – сподели по-късно Цвети.

Коя е Теодора Тръндева?

26-годишната хасковлийка е живее в София. Тя е учител и разведена.

Теодора преподава английски език и математика в софийско частно училище. Отгледана е на село при баба си и дядо си. Времето, прекарано с тях, е най-щастливото в живота й.

Преживеният развод я е травмирал силно и на мястото на халката си тя е сложила татуировка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бащата се отказал от сина си след раждането. Ето какво направила в отговор майката
Next: В една от най-дълбоките пещери в света: Българи спасиха учен на 1276 метра под земята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.