Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежка съдба. Ето с колко пари живее Андре Токев в затвора
  • Новини

Тежка съдба. Ето с колко пари живее Андре Токев в затвора

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2022
tokefffadnndn.jpg

Осъденият на седем месеца затвор шеф Андре Токев, който бе хванат да кара пил през миналата година, ще има възможност да работи в кухнята на затворническото общежитие в София, в което ще излежава присъдата си.

Заплатата, която обаче може да получава като готвач там, ще бъде съвсем символична. Става дума за сума от порядъка между 100 и 300 лева, която ще зависи от изработените часове от кулинарния гуру.

По всяка вероятност той ще приеме да бъде готвач за останалите затворници, тъй като в кухнята редовно има недостиг на хора, а и заниманията там са най-близки до тези в живота му. Иначе възможностите за труд са безброй – от стругар, през чистач, та чак до мебелист и шивач. Интересът към тях обаче е слаб, макар освен заработените пари работещите затворници да получават и възможност за намаляване на присъдата.

Андре ще търпи наказанието си чак до края на лятото, а междувременно за бизнеса му ще се грижат неговата съпруга Мария и по-малката от двете му дъщери Елиза, тъй като кака ѝ живее в Германия. Двете дами отсега са се заели да реабилитират кулинаря пред клиентелата му и непрекъснато рекламират в социалните мрежи новите менюта на двата му ресторанта в столицата. Поради проблемите, които застигнаха семейството им, а и заради пандемичната обстановка заведенията са с променено и ограничено работно време. Единият ресторант работи от 12 на обяд до 23 вечерта, а другият отваря чак в 18 часа и посреща гости само за вечеря.

Андре и жена му са семейство от повече от 30 години и Мария е неотлъчно до него през всички перипетии. Тя е избрала да бъде в сянката на своя съпруг и дори след присъдата му запази мълчание, макар да минавала през същински ад. След толкова години семеен живот топготвачът и половинката му са успели да съхранят пламъка на любовта и профилите на Мария в социалните мрежи са пълни с техни романтични снимки от всякакви кътчета на света. Тя ще има право да посещава Андре, докато той излежава наказанието си. Доскоро свижданията се провеждаха онлайн заради пандемичната обстановка, но осъдените вече могат да се виждат с близките си и лично.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Почина първата ни олимпийска шампионка в леката атлетика
Next: КАТ-Пловдив глоби оцелели шофьори от ферибота до Корфу – не опазили документите

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.