Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежка съдба. Ето с колко пари живее Андре Токев в затвора
  • Новини

Тежка съдба. Ето с колко пари живее Андре Токев в затвора

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2022
tokefffadnndn.jpg

Осъденият на седем месеца затвор шеф Андре Токев, който бе хванат да кара пил през миналата година, ще има възможност да работи в кухнята на затворническото общежитие в София, в което ще излежава присъдата си.

Заплатата, която обаче може да получава като готвач там, ще бъде съвсем символична. Става дума за сума от порядъка между 100 и 300 лева, която ще зависи от изработените часове от кулинарния гуру.

По всяка вероятност той ще приеме да бъде готвач за останалите затворници, тъй като в кухнята редовно има недостиг на хора, а и заниманията там са най-близки до тези в живота му. Иначе възможностите за труд са безброй – от стругар, през чистач, та чак до мебелист и шивач. Интересът към тях обаче е слаб, макар освен заработените пари работещите затворници да получават и възможност за намаляване на присъдата.

Андре ще търпи наказанието си чак до края на лятото, а междувременно за бизнеса му ще се грижат неговата съпруга Мария и по-малката от двете му дъщери Елиза, тъй като кака ѝ живее в Германия. Двете дами отсега са се заели да реабилитират кулинаря пред клиентелата му и непрекъснато рекламират в социалните мрежи новите менюта на двата му ресторанта в столицата. Поради проблемите, които застигнаха семейството им, а и заради пандемичната обстановка заведенията са с променено и ограничено работно време. Единият ресторант работи от 12 на обяд до 23 вечерта, а другият отваря чак в 18 часа и посреща гости само за вечеря.

Андре и жена му са семейство от повече от 30 години и Мария е неотлъчно до него през всички перипетии. Тя е избрала да бъде в сянката на своя съпруг и дори след присъдата му запази мълчание, макар да минавала през същински ад. След толкова години семеен живот топготвачът и половинката му са успели да съхранят пламъка на любовта и профилите на Мария в социалните мрежи са пълни с техни романтични снимки от всякакви кътчета на света. Тя ще има право да посещава Андре, докато той излежава наказанието си. Доскоро свижданията се провеждаха онлайн заради пандемичната обстановка, но осъдените вече могат да се виждат с близките си и лично.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Почина първата ни олимпийска шампионка в леката атлетика
Next: КАТ-Пловдив глоби оцелели шофьори от ферибота до Корфу – не опазили документите

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.