Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежко възмездие застигна поръчителя на убийството на диджей Теди
  • Новини

Тежко възмездие застигна поръчителя на убийството на диджей Теди

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
vsdfgsdfgsdfgew.png

Варненският апелативен съд отмени присъда на Окръжния съд в морската столица в частта, с която Григор Колев е бил оправдан, като го призна за виновен като подбудител за убийството на варненския диджей Теди. Поръчителят ще бъде лишен от свобода за срок от 20 години, съобщиха от съдебната пресслужба.

Въззивната инстанция измени първоинстанционния съдебен акт по отношение на извършителя на убийството Константин Бухлев като прие, че при осъществяване на престъплението той е действал в съучастие именно с Колев. С присъдата на апелативните магистрати бе потвърден определения му доживотен затвор.

Двамата трябва да заплатят солидарно обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци в размер на общо 465 хиляди лева и 1142 лева – за имуществени вреди.

46-годишният Тодор Тодоров, известен като диджей Теди, беше убит в късните вечерни часове на 26 февруари 2015 г. Тодоров е бил причакан пред блока, в който живее на варненския булевард „Осми приморски полк“, и пронизан с няколко удара с нож. Починал е на място.

Според прокуратурата, мотивът на Колев е, че жертвата имал връзка с жената, с която периодично Григор живеел и от която имал дете. Тодор Тодоров имал намерение да припознае това дете.

По време на съдебното следствие пред настоящата инстанция бяха извършени множество следствени действия: разпитани бяха свидетели, назначени бяха две съдебно-технически експертизи – за изследване на почерк и на два таблета. Събрани бяха писмени доказателства. Константин Бухлев не е имал самостоятелен мотив да убие починалия, докато мотивът на поръчителя е ревност, изтъкнаха от прокуратурата. Частните обвинители подкрепиха искането им Григор Колев да бъде осъден.

Константин Бухлев поиска да бъде оправдан, защото първата инстанция го е осъдила неправомерно. Описанията на свидетелите, видели човек до местопрестъплението, не съответстват на неговия външен вид, обясни подсъдимият.

Адвокатите на Колев посочиха, че няма данни жертвата да е предприемала действия по признаването на детето. Няма доказателства и за това доверителят им да е давал пари срещу извършването на убийство. Самият обвинен като подбудител увери, че няма нищо общо със случая и настоя за потвърждаване на присъдата на Окръжния съд в оправдателната й част.

Предстои мотивите към присъдата на Варненския апелативен съд да бъдат изготвени в установения от закона двумесечен срок. Съдебният акт подлежи на обжалване пред ВКС.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Костадинов смълча Цветанка Ризова, каза нещо интересно
Next: Радев потъна в скръб заради две големи трагедии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.