Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежък сблъсък между Панайот и Наско от БТР в Капките
  • Новини

Тежък сблъсък между Панайот и Наско от БТР в Капките

Иван Димитров Пешев март 25, 2024
asdcadsvdfbdfbhgnhg.png

„Като две капки вода“ набра скорост и вече личат изпълнителите, които се справят добре и са претенденти за първото място и голямата награда. Този сезон актьорът и певец Влади Зомбори тръгна много силно и дръпна напред пред останалите. Не му отстъпва обаче фронтменът на рокаджиите Б.Т.Р Наско Пенев, който досега влезе в несвойствени образи и направи неща за първи път, като срещата с фолклора например.

 

Певецът спечели втори лайв на хитовото шоу за звездни трансформации с изключителната си имитация на италианския тенор Лучано Павароти. Бе оценен и в образа на Веселин Маринов, но получи заслужени овации от публика и жури за представянето си като Николина Чакърдъкова. Наско разказва повече за участието си, за емоциите от изпълненията и трудностите от преобразяванията си пред Лора Крумова.

Много е интересно и забавно, особено когато стигнем до етапа за излизане на сцената. Човек трябва да се забавлява. Но всеки един от нас полага много труд, за да може да стигне до сцената. Чисто певчески до момента, най-труден ми бе образа на Лучано Павароти. Ако имах възможност за повече подготовка, като 3-4 години, щях да се доближа до него. Другите два образа, които за мен бяха много важни, бяха тези на Веселин Маринов и Николина Чакърдъкова.

 

Имах страхотна помощ от ансамбъла на Николина Чакърдъкова. Тя също ми даде важна насока, че песента е от младоженеца. Всъщност пее войводата – младоженец. Беше ме страх, защото ми беше първи женски образ, а и народна песен, разказва Наско, който опитва да изпипва всички образи до последния детайл.

Голяма помощ получава от съпругата си, която му дава полезни съвети.

Тя винаги ми дава съвети, посочва къде са ми грешките, къде са местата в изпълнението, в които съм си аз.

 

Сега му предстои доста сложна задача, да влезе в образа на колегата си по сцена Панайот Панайотов. Наско ще трябва доста да се постарае да се хареса на капризния изпълнител. Песента „Шопкиня“ бе имитирана и от Кали и тогава певицата отнесе доста критики от него.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кого лъжат изобщо? Алек и Маги от Ергенът заминаха заедно на почивка
Next: Прекратяваме без неустойки договора с мобилен оператор, ето от кога

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.