Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тези жени родиха в един и същи ден, но историята им е впечатляваща: Какво им се случи години по-късно
  • Новини

Тези жени родиха в един и същи ден, но историята им е впечатляваща: Какво им се случи години по-късно

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
razzhasdasdasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Невероятна история преживяха две англичанки, които съдбата срещна в родилния дом. Клеър Отауей и Мишел Ноубъл станали неразделни приятелки, след като най-голямата радост в живота – раждането на дете, ги споходила в един и същи ден, съобщава „Дейли експрес“.

Дотук в историята няма нищо изключително – напротив, доста приятелства възникват между майки, които са се запознали в родилното отделение и после остават близки за цял живот. Три години след ражданията си обаче Клеър и Мишел отново се срещат в същото отделение и… отново стават майки в един и същи ден! Според специалисти шансът това да се случи се е равнявал на 270 000 към 1.

Уникалната история започва на знаковата дата 8 март 2012 година в английското градче Скарбъро. Тогава Клеър се сдобива със сина си Бен, а Мишел дава живот на наследника си Хенри. Историята се повтаря 3 години по-късно, само че през лятото – датата е 30 юли.

След предварително запланувано секцио Клеър ражда малката Иви, а няколко часа по-късно проплаква и щерката на Мишел – Изабел. Този път не само семействата на двете приятелки, но и целият медицински персонал били поразени от чудото. Двете фамилии вече са неразделни и се събират поне един път в седмицата, а децата растат и вече оформят приятелски отношения помежду си.

Как да засилиш връзката между баща и новородено
Новите бащи и техните новородени бебета имат специална връзка помежду си. Научи как да се сближиш с бебето си по време на тези безценни първи няколко седмици.

Повикване на всички нови татковци! Ако не си напълно сигурен как да започнеш сближаването с новороденото, не си сам. Докато някои родители започват процеса на сближаване с бебетата си незабавно, изключително често е за някои родители (и мама и тати) да са леко несигурни как да започнат да се сближават с бебето си.

Но връзката е много важна. Какъвто и да е дългосрочният ефект, със сигурност знаем, че здравите и силни връзки ще подобрят развитието на бебето, като му дадат усещане за сигурност и самочувствие. Нещо повече, можеш да започнеш да формираш тези връзки незабавно след раждането на бебето. Това е нещо, което ще можеш да правиш в нормалния ход на ежедневието си. Ето как:

Дръж го

Обичай бебето си и бебето ти ще обича да бъде в ръцете ти. Новите татковци също трябва да носят новородените, да ги люлеят и да ги държат близо до кожата си за допълнително свързване.

Масажирай бебето си

Обикновени масажи могат да помогнат на бебето да се отпусне и заспи. Ключът е да се масажира много нежно. Може да отидеш на уроци по масажи за бебета или да намериш информация по темата.

Комуникирай с него

Твоето бебе може да не знае какво казваш, но това не означава, че не обича да слуша гласа ти. Без значение дали четеш, пееш или говориш на бебето си (или дори да имитираш тези сладки бебешки звуци) ще стимулираш сетивата му и ще заздравиш взаимната връзка.

Къпи го

Къпането на новороденото ще помогне и на двама ви да се отпуснете след тежък ден и да подготви бебето за сън.

Дръж бебето си

Когато искаш да си близо до новороденото, но не можеш да го вземеш в ръцете си (може би пишеш или сгъваш дрехите му), можеш да го сложиш в слинг. Поставяйки бебето в слинг ще му помогнеш да се чувства уютно, допряно до гърдите ти. Увери се, че слингът предлага добра упора за главата и врата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няколко хитри начина, които ми показа баба: За да имаме пресни чушки дори и през зимните месеци
Next: Голям късмет те чака, ако намериш някои от тези 5 неща на улицата, не го пропускай

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.