Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тези мистериозни ръкописи разкриват бъдещето на България
  • Новини

Тези мистериозни ръкописи разкриват бъдещето на България

Иван Димитров Пешев юни 19, 2023
dsdastttasrasrasrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мнозина учени са на мнението, че това е най-значимата археологическа находка правена някога.

Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море са набор от 981 различни текста, открити съвсем случайно от овчар в невзрачна пещера през 1946 година край древното селище Кумран в Палестина.

Текстовете, датирани между III век пр. Хр. и I век, и буквално представляват съкровищница за историята, религията и езикознанието, тъй като съдържат третият най-стар оцеляла до днес ръкопис на Стария Завет, наред с неканонични и небиблейски ръкописи, свидетелстващи за изумителни и неподозирани истини за нашия свят.

Огромният проблем със свитъците е, че вековете са казали своята дума и много от тях са повредени, от други са оцелели само фрагменти.

Благодарение на модерните компютърни технологии, свитъците най-накрая разкриха още от изумителните си тайни!

Д-р Алексей Юдитски, който е ръководител на мащабния проект „Дигиталната библиотека на свитъците от мъртво море Леон Леви“ разкри, че с помощта на специализиран софтуер е успял да разкодира голяма част от липсващите текстове в безценните ръкописи.

Изтече информация за две колосални нови отрития, предава disclose.tv.

Ноевият ковчег

Всички сме чували как в дълбока древност, Земята е била залята от потоп, който е ликвидирал почти всичко живо. Описан е в редица световни религии. В християнството легендата гласи как Ной е конструирал гигантски кораб, в който е спасил своето семейство, както и по два екземпляра от всеки животински вид. Новите данни потвърждават легендата, но конкретно описват т.нар. Ноев Ковчег.

Това не е било кораб, а гигантска пирамида с перфектни пропорции, която е предпазила обитателите й от водната стихия!

Наскоро беше открита гигантска подводна пирамида, която се намира между островите Терцейра и Сао Мигел близо до португалския бряг. Според редица алтернативни учени точно това е Ноевият ковчег!

Но това е нищо! Беше разкодирана и друг свитък, който буквално накара учените да онемеят, и който цитира директно територията на България!

Свитъкът е озаглавен „Библията на Нефилимите“ или „Библията на Пазителите“.

Ръкописът е датира от 300 г. пр. Хр. и разказва историята на Енох – дядото на Ной, който е описан като пророк, който е дошъл на Земята от звездите.

Текстът разказва как в дълбока древност на Земята са кацнали ангели, които са се съвкупявали с обикновени жени. Техните наследници са наречени Нефилими – гиганти, които са на практика хибриди между небесните същества и хора. Всичко това се е случило в свещената земя. Чак сега става ясно, че тази свещена земя не е в близкия изток, а край древния град Кабиле.

Днес древния град е село Кабиле, което се намира в сърцето на България близо до Ямбол!

Градът е основан в края на 2-рото хилядолетие пр.Хр. и винаги е смятан от археолозите за един от най-ярките примери за величието на Тракийската цивилизация. Точно този район е бил цитиран от древния анонимен автор като „най-важното място на планетата“, от, където Пазителите са командвали света!

Новите данни от свитъците разкриват и непознато до днес пророчество на Енох. Той твърди, че след „четирите луни“ свещената земя пак ще се превърне в център на Света!

Според редица експерти „четирите луни“ описват „лунна тетрада“! Това са 4 лунни затъмнения, които се случват в период от една година. Също познато като „кървавата луна“ явлението е безпрецедентно и се случи през 2014 и 2015. Мнозина религиозни експерти видяха пророчество за края на света, но явно това е знак за началото на нещо ново!

Дали това не значи, че България най-накрая ще заеме достойното си място сред световните центрове – напълно е възможно. Всички българи знаем, че земята ни е свещена. Мнозина наши и международни учени доказаха, че най-старата цивилизация на планетата се е зародила точно тук, и тези нови сведения за божествено /или извънземно/ присъствие съвсем не са случайни.

Всепризнатият пророк Петър Дънов ясно е казал, че България ще се превърне в „Новия Йерусалим“. Учителят не веднъж е казвал, че България е най-свещената земя на планетата ни.

Подобни открития ни карат да гледаме смело напред, да вярваме в бъдещето и да се гордеем с миналото си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Пловдив живее лечителя д-р Кирил Атлиев: Спасява живота на отчаяни и отритнати хора
Next: Историята на Потопената църква: Едно загадъчно и неповторимо място в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.