Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тези 5 неща в дома ви издават, че сте бедни
  • Новини

Тези 5 неща в дома ви издават, че сте бедни

Иван Димитров Пешев май 7, 2022
bedendeodmmm.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

От вида на едно жилище, може да разберете много за собственика му. В крайна сметка човек прекарва много голяма част от живота си именно в дома си.
Добрата домакиня винаги се опитва да внесе в дома си уют.

По този начин всъщност тя показва личността си. Именно различните стилове, всъщност са отражение на характера и благосъстоянието на човек.

Различните детайли казват различни неща – магнити от различни страни говорят за любов към пътешествията, многото огледала в жилището пък разкриват, че собственикът му е малко или много Нарцис.

Има обаче и няколко неща, които просто издават, че притежателят на имота е беден. Кои са те ли? От jenata.blitz.bg сме ви подготвили кратък списък.

Ако видите копия на известни картини на стената

Това крещи, че състоянието ви не е значително. В края на краищата един богат човек може да си позволи поне една оригинална картина или фотография на любимия си художник, Той не би се скъпил именно за това.

Легло

Ако човек не инвестира парите си в хубави мебели и леглото му не е качествено, стилно, меко и удобно, то значи той е истински мърляч и няма пари. В крайна сметка доброто легло обещава добро здраве, което е наистина важно за богатите и интелигентни хора.

Стара посуда

Ако държите старата си посуда, подарена ви от баба ви, то това хич не е добър знак. Направо крещи на всичките ви гости, роднини и приятели, че сте скъсали джоба. Модерната посуда в днешно време е признах за стабилно финансово състояние.

Скъпа техника

Много едни хора си мислят, че могат да привлекат погледите и вниманието, като имат в дома си скъпа техника. Най-новият модел плазмен смарт телевизор например, за който всъщност са се обременили с тлъст заем към някоя банка. На фона на него обаче има стари мебели и жилището е за ремонт. Е, няма какво а си кривим душата – всичко лъсва. Джобът на този собственик на жилище е скъсан, но той е решил неразумно да се поглези и да се изфука пред близки и приятели.

Отървете се от тези неща и от мисленето на хората, които нямат стабилно финансово състоение. Внесете уют в апартамента си и гледайте преди всичко да се чувствате комфортно и приятно в него.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: След 10 дни: какво означават десетте дни, които Путин даде на Запада
Next: НОВО 20: Димитър Стоянов става служебен премиер?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.