Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Телефон коства кариерата на полицай, бил предаден в полицията, той го свил
  • Новини

Телефон коства кариерата на полицай, бил предаден в полицията, той го свил

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2022
teltlelle.jpg

Полицай от Благоевград е уволнен дисциплинарно за присвояване на мобилен телефон. Това става със заповед на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев.

Униформеният е бил служител на Първо РПУ в града. При него дошъл гражданин, който предал откритото от него устройство, съобщи Struma.com. Вместо да извърши необходимите действия, полицаят прибрал мобилния апарат вкъщи.

Два дни по-късно в Първо управление се явил собственикът на телефона, млада жена, която подала жалба, че е загубила телефона си. Полицаите започнали търсене, съвместно с мобилния оператор, към който е включен апарата и се оказало, че телефонът е на адреса на служителя на Първо управление.

Така лъснала кражбата и полицаят изпаднал в “ небрано лозе“. Незабавно е образувана дисциплинарна проверка. Войнов започнал работа в полицията преди по-малко от година.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

“Имаме направена една медицинска експертиза на починалото 2-годишно дете и тя показва, че са констатирани три групи телесни увреждания с три различни давности, тоест в различни времеви периоди. Има хематоми, охлузвания, ожулвания по цялото тяло”, заяви пред Би Ти Ви прокурорът Атанас Илиев по повод починалото 2-годишно дете от побой.

Преди два дни момиченцето издъхна в пловдивска болница след тежки наранявания. Майката осиновителка Анка Михайлова е единствената обвиняема за смъртта на детето. Съдебно-психиатричната експертиза показа, че тя е вменяема.

Той обясни, че назад във времето детето е било бито няколко пъти.

“Смъртта е в следствие на черепно-мозъчна травма. Майката не е попитала как е детето през цялото време от огледа на жилището, снемането на зъбния отпечатък и разпита. Тя е единствената обвиняема и няма данни за друг човек”, каза прокурорът.

Още криминални новини:

Пожар лумна в апартамент в Пловдив късно снощи. Сигналът за възникнали пламъци в блок на ул. „Родопи“ е подаден към 23 часа. Веднага към мястото са изпратени две пожарни коли, също линейка и полиция.

На място се наложило огнеборците да действат изключително бързо. Те извели двама пострадали от пламналия апартамент на третия етаж. Наложила се евакуация и на още четирима от живеещите в блока. Пожарникарите се справили със стихията.

Пострадали са мъж на 89 и жена на 55 години. Те са откарани с линейка в болница, пише „Марица“.

Пламъците са унищожили мебели, техника и домашно имущество. Все пак бързата реакция на огнеборците е спасила сградата.

Установяват се причините за пожара.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Румен Радев събра всички погледи с речта си в парламента! За кризите и политическите цирковете
Next: Защо всички започнаха да горят утайката от кафето? След като разбрах се втурнах и аз да го правя и има защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.