Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Терапия за доматите с йод и чесън: Това е начинът да опазим реколтата и да съберем очите на комшиите
  • Новини

Терапия за доматите с йод и чесън: Това е начинът да опазим реколтата и да съберем очите на комшиите

Иван Димитров Пешев май 18, 2023
ddasdoasodasmdasm.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Добрата реколта от домати е гордост за градинаря, особено в районите където климатът не е много благоприятен.

През втората половина на лятото обаче се появява заплахата от поява на фитофтороза – враг №1 на всички от сем. Картофови.

Борбата с нея е много упорита и се използват различни средства.
Разбира се най-добре е да се използват щадящите природата екологични методи.

1. В еднолитров буркан се наливат 100 мл обезмаслено мляко, добавя се вода до 1 литър и се прибавят 1-2 капки разтвор на йод (но не повече!). С получения разтвор се пръскат доматите. Йодният разтвор унищожава микробите и ускорява узряването.

2. При първите признаци на заболяването пръскайте плодовете с 10% воден разтвор на готварска сол. Образува се защитен филм, който не позволява на гъбичните спори да проникнат в плодовете.

3. Растенията в оранжерия могат да бъдат обработвани с настойка на чесън.

Половин килограм смачкан или смлян чесън се накисва в 3 литра вода за 5 дни.

Оставя се на топло и тъмно място. След това 60 г настойката се разтварят в 10 литра вода и се добавят 50 г сапун. От момента на образуването на плодове на втора чепка растенията се пръскат веднъж на две седмици.

4. Добро средство срещу фитофторозата е прахановата гъба. Изсушете гъбата и с остър нож я надробете. Залейте с вряла вода (100 г гъби 1 л вода). Охладете и филтрирайте през марля. Доматите се пръскат при първите прояви на заболяването по листата. Две седмици по-късно повторете.

5. Ако заболяването все пак се развие, съберете недозрелите плодове.

Поставете ги в сушилня загрейте до 40°С за 4 часа. Топлинната обработка ще потисне патогена и плодовете ще останат здрави. Може и да обработите плодовете с гореща (около 60 ° С) вода за 1.5-2 минути.

След това ги наредете в касетки и оставете на сухо и топло място.
Най-сигурният начин е да се засадят ранни сортове домати. Те до средата на август вече са дали зряла реколта, т.е. „избягват“ срещата си с фитофторозата

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички избягали от селото, а тази баба е единственият човек, останал там, а причината е учудваща
Next: Купиха къща за 130 000 евро и намериха голямо състояние в буркани за сладко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.