Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тервел Пулев: Кацнах в София, време е да кажа истина за инцидента, започва да се възстановявам
  • Новини

Тервел Пулев: Кацнах в София, време е да кажа истина за инцидента, започва да се възстановявам

Иван Димитров Пешев април 22, 2023
dsakykasyiasyoaskyasly.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От Фейсбук профила на Тервел Пулев:

„Най-после от дома.

Време за почивка и възстановяване.

Прибрам се след победата над американеца Жоел Ходжгрийн в Коста Меса, Калифорния.

Очакваме време за отдих със семейството.“

Боксьорът Тервел Пулев се завръща на родна земя след поредната си победа на световни боксов ринг.

Тервел Пулев гововри и пред медиите.

„Добре беше пътуването. Всичко е наред и не съм усетил нещо да ме боли. Имам остатък от травмата, но вече не е проблем. Въпросът беше мачът да мине и да го вземем. Имахме възможност да обмислим и да изкоментираме цялата ситуация – как е минало в абсолютно всички аспекти. Доволни сме. Разбира се, винаги може и повече, но добре се получи.“, каза Тервел на Летище София, след като пристигна заедно с брат си Кубрат.

„Няма да тренирам около месец. Толкова ми казаха, че е възстановяването. Всичко обаче е супер субективно, така че зависи.“

„Не правя планове за следващ мач, Кубрат повече набляга на тази тема. Негов ред е да се изяви, да влезе в ринга. Аз първо ще си почина и тогава. Важно е да съм активен, да играя и да се изкачвам в ранглистата.“, допълни по-малкият от братя Пулеви.

В петък българският боксьор беше безапелационен срещу американеца Ходжгрийн, побеждавайки го в 3 от общо предвидените 8 рунда, за да запише 17-и успех в професионалния бокс. Той най-напред повали Ходжгрийн в нокдаун, а веднага след гонга реферът прекрати двубоя.

Тервел доминираше от първата до последната минута, като от всяко негово действие личеше в пъти по-високата му класа.

Неотлъчно до Тервел през цялото време, включително по време на представянето му преди мача на самия ринг, беше Кубрат Пулев. Кобрата бе в ъгъла на брат си, редом с американския им треньор Ибн Кейсън – брат на някогашния двукратен световен шампион в тежка категория Хасийм Рахман.

Тервел има само една загуба в 18 мача в професионалния бокс. Единственото му поражение дойде в 10-рундова здрава битка срещу едно от големите имена в профибокса в полутежка категория – Ковальов. Двамата се срещнаха на 15 май 2022 г. в Лос Анджелис.

Мачът на бронзовия медалист в полутежка категория от олимпийските игри в Лондон 2012 бе своеобразно завръщане за него в култовата за бойните спортове зала „Хангара“. Именно там, на 24-и март 2019 г. Тервел победи друг американец – Мич Уилямс, със съдийско решение в 6 рунда. Така Пулев защити европейската си титла, но след двубоя се оказа, че по време на самата битка е счупил ръката си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Накуцващо момче помага на майка да вдигне количката в автобуса, съпругът й пристига на верандата му на следващия ден
Next: Да, истина е новината за Ивана. Призна го при шеф Виктор Ангелов

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.