Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тервел Пулев разплака Алекс Сърчаджиева: Излива реалната истина за майка им с Кубрат
  • Новини

Тервел Пулев разплака Алекс Сърчаджиева: Излива реалната истина за майка им с Кубрат

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
sfdhdfghfghfghgf.png

Актрисата Александра Сърчаджиева се появи много нервна при Митьо Маринов и Бесте Сабри в „Тази сутрин“ часове преди премиерата на новия сезон на собственото ѝ предаване по bTV – „Животът по действителен случай“.

Предаването обаче вероятно ще предизвика огромен интерес.

Началото му е силно, с гост Тервел Пулев, който излива пред Алекс какво е той, брат му Кубрат и сестрите им да израснат без майка.

Всички познават бащата на братя Пулеви – шампионът Венко Пулев.

Самият Кубрат често говори за него, но много рядко споменава майка си Христина.

Тя си отива много рано.

На майка си Кубрат кръщава и дъщеричката си.

Сестрите на Кубрат и Тервел поели грижите за двете момчета в голяма степен.

 

 

По БТВ обаче Сърчаджиева обаче реши първо да направи лека психо атака към „новобранците“ водещи.

Тя директно се подигра на Маринов.

Малко преди да я представи, той доста неуверено се завъртя в кухнята на предаването.

Почти обърка рецептата, която приготвяше шеф Николай Немигенчев.

 

„Аз все съм си мислила, че съм зле в готвенето, но в сравнение с теб съм бог в кухнята!

Ама ти бъркаш нож и трион, не знаеш едно яйце да счупиш“, изкоментира безцеремонно Сърчаджива.

 

След това тя сама започна да хвали предаването си, като каза, че то носело повече добро на зрителите от всички други в българския ефир.

В „Животът по действителен случай“ популярни българи разкривали душата си и това било важно.

Предавенето на Алекс помагало на отчаяните хора, залепени за дивана

„Щото ние сме хора и всеки може да загуби пътя си, да загуби себе си и не знае как да продължи.

 

И в това няма нищо срамно.

И като го разкажеш честно, можеш да вдъхнеш вяра на някой, който седи на дивана и не знае как да продължи живота си“, обясни Сърчаджиева.

 

„Аз не подхождам като Александра, която са я извикали да е телевизионна водеща. Аз подхождам така каквато съм.

Няма как да попитам някакви много мъдри неща и ти да отвориш душата си“, взе да се пали Сърчаджиева.

Някак си това преля в признание, кое не ѝхаресва в българските телевизии.

„На мен ми писна от водещи, които канят някого и жестоко искат да са по-интересни и говорят повече от него“, избълва Алекс.

В края на интервюто обаче тя специално подчерта, че Митьо Маринов и Бесте Сабри не са такива.

А напротив – готини са и не прекъсват гостите си.

 

Continue Reading

Previous: Звучи почти невероятно, но имение в Аликанте струва колкото наша стара панелка
Next: Търговците в Одрин намериха цаката на българите, нашенците пищят от

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.