Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тервел Пулев разплака Алекс Сърчаджиева: Излива реалната истина за майка им с Кубрат
  • Новини

Тервел Пулев разплака Алекс Сърчаджиева: Излива реалната истина за майка им с Кубрат

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
sfdhdfghfghfghgf.png

Актрисата Александра Сърчаджиева се появи много нервна при Митьо Маринов и Бесте Сабри в „Тази сутрин“ часове преди премиерата на новия сезон на собственото ѝ предаване по bTV – „Животът по действителен случай“.

Предаването обаче вероятно ще предизвика огромен интерес.

Началото му е силно, с гост Тервел Пулев, който излива пред Алекс какво е той, брат му Кубрат и сестрите им да израснат без майка.

Всички познават бащата на братя Пулеви – шампионът Венко Пулев.

Самият Кубрат често говори за него, но много рядко споменава майка си Христина.

Тя си отива много рано.

На майка си Кубрат кръщава и дъщеричката си.

Сестрите на Кубрат и Тервел поели грижите за двете момчета в голяма степен.

 

 

По БТВ обаче Сърчаджиева обаче реши първо да направи лека психо атака към „новобранците“ водещи.

Тя директно се подигра на Маринов.

Малко преди да я представи, той доста неуверено се завъртя в кухнята на предаването.

Почти обърка рецептата, която приготвяше шеф Николай Немигенчев.

 

„Аз все съм си мислила, че съм зле в готвенето, но в сравнение с теб съм бог в кухнята!

Ама ти бъркаш нож и трион, не знаеш едно яйце да счупиш“, изкоментира безцеремонно Сърчаджива.

 

След това тя сама започна да хвали предаването си, като каза, че то носело повече добро на зрителите от всички други в българския ефир.

В „Животът по действителен случай“ популярни българи разкривали душата си и това било важно.

Предавенето на Алекс помагало на отчаяните хора, залепени за дивана

„Щото ние сме хора и всеки може да загуби пътя си, да загуби себе си и не знае как да продължи.

 

И в това няма нищо срамно.

И като го разкажеш честно, можеш да вдъхнеш вяра на някой, който седи на дивана и не знае как да продължи живота си“, обясни Сърчаджиева.

 

„Аз не подхождам като Александра, която са я извикали да е телевизионна водеща. Аз подхождам така каквато съм.

Няма как да попитам някакви много мъдри неща и ти да отвориш душата си“, взе да се пали Сърчаджиева.

Някак си това преля в признание, кое не ѝхаресва в българските телевизии.

„На мен ми писна от водещи, които канят някого и жестоко искат да са по-интересни и говорят повече от него“, избълва Алекс.

В края на интервюто обаче тя специално подчерта, че Митьо Маринов и Бесте Сабри не са такива.

А напротив – готини са и не прекъсват гостите си.

 

Continue Reading

Previous: Звучи почти невероятно, но имение в Аликанте струва колкото наша стара панелка
Next: Търговците в Одрин намериха цаката на българите, нашенците пищят от

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.