Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тест за наркотици! Леш в почивния ден, Бойко Борисов попиля управляващите!
  • Новини

Тест за наркотици! Леш в почивния ден, Бойко Борисов попиля управляващите!

Иван Димитров Пешев април 10, 2022
narktoicicicia.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Усещате ли как ви грабят. Как не виждате? Една година не управляваме, а все ние сме виновни. А баща им Румен Радев не е виновен. Те са безскрупулни, подли. Вчера Петков казва как министър-председател може да бъде тричан. А аз питам как те говориха по мой адрес. В Хасково сме и вие излъчихте „просто“ Наско. Да си пожелаем някой да влезе и да направи тест за наркотици на министрите. Имат изключителен медиен комфорт. Това обяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който събра цялата парламентарна група на ГЕРБ в Хасково. Над 350 човека присъстват в залата на театъра.

Още с първите си думи Борисов не пропусна коментира клипа на културния министър Атанас Атанасов, в който той благодари на всички негови приятели, които са го поздравили за рождения ден. Видеото на министъра предизвика огромен отзвук в социалните мрежи.

„В тази зала има само победители. Една жена ме попита кой е гласувал за „Продължаваме промяната“. Аз се замислих, защото не виждам такива. Спомняте ли си как се нареждахме по време на пандемията и вие ръкопляскахте на българските лекари. Когато управлявахме ние, нашият лидер ме извика в кабинета си, нашият лидер Борисов ме извика и каза, че трябва да дадем още пари на лекарите. Сега от първи април тези пари ги взеха“, каза бившият здравен министър проф. Костадин Ангелов. Според него парите за медиците се крадат затова правителството трябва да подаде оставка.

„Освен, че в живеем в държавата на измяната, живеем в държавата на държавната измяна от министър-председателя. Кирил Петков не знае с кого е подписал така нареченото писмо. А то уж беше подписано с настояването на американското посолство и американското правителство. Те опровергаха. Асен Василев лъже. Просто Киро и Просто Асен не само лъжат държавата, но вече заплашват националната сигурност на България. Вчера въпросният временно изпълняващ длъжността премиер си позволи да изложи на опасност живота на български офицери като обяви на живо акция на българското разузнаване в Мариуопол за спасяване на нашите моряци. Киро, ти отскоро си българин. Службите за това са специални и операциите им са специални, за да не може някой дилетант като теб да излезе и да обявява техни действия“, обяви и Десислава Атанасова.

Тя добави, че не е имало подслушвания по време на управлението на ГЕРБ.

Делян Добрев каза един плюс за правителството и той е, че са показали как не се управлява. Първият минус бил, че хазната е празна. Кабинетът посягал на „фискалния резерв от 4,3 млрд. лева“. Добрев попита къде са отишли останалите пари.

„Понякога се случват абсурди. Като например лидерът на най-голямата опозиционна партия да е в ареста. И друг по-голям абсурд е Кирил Петков да е министър-председател. Има партии, които ако спрат да мразят някого, ще се разпаднат. Ние не сме такава партия. Те ще се сринат от собствената си настоятелност. Нашата задача е да останем заедно“, каза и Томислав Дончев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Украински бежанци цакат хотелите по родното море с тази схема
Next: След 20 години брак, съпруг оставил на жена си бележка: Скъпа ти си на 44 и не можеш да ме задоволиш вече, затова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.