Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Те, българите, някога бяха най-справедливи от всички народи и от всичко на света най-много почитат добродетелите и
  • Новини

Те, българите, някога бяха най-справедливи от всички народи и от всичко на света най-много почитат добродетелите и

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
bulgaisriasir.jpeg

В Британската библиотека в Лондон има един безценен старобългарски ръкопис – четириевангелието на цар Иван Александър. Под него има надпис „Bulgarian Empire“ или с други думи англичаните казват, че България е била Империя!

Нещо повече в английската „Историята на народите“ на Арнолд Тойнби се казва, че в света има общо 21 цивилизации, една от които е българската.

Българите са били най-многобройния народ, който благодарение на привлекателната си култура е увеличавал границите си от Крим до Белград и от Карпатите до Бяло Море в древността наричано Тракийско!“

ВЪВ ВИЗАНТИЙСКИ ТРОПАХ ОТ КРАЯ НА ПЪРВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПИШЕ СЛЕДНОТО: „Те, българите, някога бяха най-справедливи от всички народи и от всичко на света най-много почитат добродетелите и сами достигнаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно.“

Не изпускай тези оферти:

По-късно ГОЛЕМИЯТ АНГЛИЙСКИ ИСТОРИК ПРОФ. НОРМАН ДЕЙСВИ ПОТВЪРЖДАВА И ДОКАЗВА С РЕДИЦА ФАКТИ, ЧЕ….

„Българите са най-старата нация в Европа и създатели на цивилизацията на Стария континент. Негови са думите: „Когато България е била държава, Европа е ходила права под масата“!

ФРЕНСКИ ПОЛИТИЦИ И УЧЕНИ ЗА БЪЛГАРИТЕ…

Президента на Франция генерал де Гол благодари на българите затова, че „Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация!”

Дори това се потвърждава от друг френски президент Франсоа Митеран, който по-късно казва: “Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета. Богомилите създават Европейското възраждане!”

Известният френски историк Алфред Рамбо казва: „Цар Симеон бе за българите е това, което е Карл Велики за нас, но по-образован и много по-щастлив, защото е успял да създаде една национална литература!“

МАГНУС ЕНОДИЙ В СВОЕТО ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА КРАЛ ТЕОДОРИХ ПИШЕ… „Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал. Те вярваха, че светът е открит за тях. те никога не се съмняваха в победата си, това е народът, който учудваше твърде много света!“

ИТАЛИАНСКИТЕ УЧЕНИ

ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД…

Подобни са думите и на Италианският президент Карло Чампи: „Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация“.

А италианския професор Санте Грачоти казва: „Една от основните заслуги на българите е, че задържаха няколко века турците далеч от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура от онова време!“ .

СВЕТОВНО ИЗВЕСТНИЯ ВИЗАНТОЛОГ ПРОФЕСОР ГЕЗА ФЕХЕР КАЗВА: “Българите бяха оня народ,който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа!“

ДРУГИТЕ СВЕТОВНИ УЧЕНИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ…

ПОСЛАНИКЪТ НА УКРАЙНА В БЪЛГАРИЯ ВЯЧЕСЛАВ ПОХВАЛИ ПРОИЗНАСЯ СЛЕДНИТЕ ДУМИ… „Украинците, белорусите и руснаците си спомняме, че писмеността, културата ни и православната вяра произхождат от България! Искам да припомня на всички факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан!“

ЯПОНСКИЯТ ПРОФЕСОР ШИГЕОШИ МАЦУЯМА ТВЪРДИ, ЧЕ… “Българската държава е между седемте световни цивилизации!”

РУМЪНЕЦЪТ ДЕНШИАНУ КАЗВА, ЧЕ… „Румънците са живели толкова дълго в контакт с българите, които са простирали своята власт отвъд дунавските земи, че на този съвместен живот дължат своята цивилизация през Средните векове!“

РУСКИЯ АКАДЕМИК ДМИТРИЙ ЛИХАЧОВ ПИШЕ:

„…И чуждите завоеватели не са могли да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на Българската нация в плътен строй стоят българският език, писменост и култура!…

Тази държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския, защото старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Това е първият държавен литературен език в Европа използван още преди да възникнат литературния немски, френски, италиански, английски и руски език!“

„…Българската нация е най-древната от съществуващите културни нации не само в Европа, а и в целия свят. Миналото погълна античността, древния Рим, Елада и прочие, но България остана като жива отломка от древната Европейска култура!“

Славомир Кръстев!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Катастрофален катаклизъм! Брутално земетресение удари Тайван преди минути
Next: Според топ военен експерт разпадът на Русия е неизбежен, но ето как ще я разпарчетосат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.