Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Тиквата е нискокалорична и богата на хранителни вещества от семейството на зимните тикви, изпълнена с основни витамини, минерали и антиоксиданти. Тя произхожда от Северна Америка и е много популярна през есента, особено по време на Хелоуин и Деня на благодарността.
  • Без категория

Тиквата е нискокалорична и богата на хранителни вещества от семейството на зимните тикви, изпълнена с основни витамини, минерали и антиоксиданти. Тя произхожда от Северна Америка и е много популярна през есента, особено по време на Хелоуин и Деня на благодарността.

Иван Димитров Пешев декември 26, 2025
Screenshot_3

Тиквата е нискокалорична и богата на хранителни вещества от семейството на зимните тикви, изпълнена с основни витамини, минерали и антиоксиданти. Тя произхожда от Северна Америка и е много популярна през есента, особено по време на Хелоуин и Деня на благодарността.

Сред ползите на тиквата са:

Изключително хранителна — съдържа витамини А, С, Е, желязо, калий, мед, манган и др. Тя има високо съдържание на бета-каротин, който се превръща във витамин А.

Богата на антиоксиданти — помага в борбата със свободните радикали и понижава риска от хронични заболявания като сърдечни болести и рак.

Подсилва имунната система — съдържа витамини А, С и Е, които подобряват имунитета и помагат за бързото възстановяване след инфекции.

Подобрява зрението — витамин А и бета-каротин предпазват от слепота и са важни за здравето на очите.

Подпомага отслабването — с ниско калорично съдържание (под 50 калории на чаша) и високо съдържание на вода и фибри подпомага ситостта и контрола на теглото.

Понижава риска от рак — изследвания показват, че каротеноидите в тиквата забавят растежа на раковите клетки при някои видове рак.

Поддържа здравето на сърцето — тиквата е богата на калий, витамин С и фибри, които намаляват кръвното налягане и подобряват сърдечната дейност.

Подобряване на кожата — тиквените каротеноиди имат фотозащитен ефект и витамин С подпомага производството на колаген.

Лесна за включване в храненето — може да се пече, вари, приготвя в супи, десерти и други.

Тиквените семки също са много полезни — богати на витамини, минерали, омега-3 киселини и със свойства да подобряват сърдечната дейност, пречистват кръвоносните съдове, подкрепят имунната система и могат да имат противораково действие.

Маслото от тиквени семки се използва за здравето на простатата, намаляване на възпаления, подкрепя черния дроб и нервната система, подобрява растежа на косата и качеството на съня.

Обобщено, тиквата и нейните продукти са силно препоръчителна и полезна част от балансираната диета.

Тази статия има информативен характер и е предназначена за повишаване на осведомеността относно здравословните ползи от консумацията на тиква и нейните продукти. Тя не замества медицинска консултация или лечение. Преди да направите промени в хранителния си режим, винаги е добре да се консултирате със специалист.

Continue Reading

Previous: Семейството на Любослав Пенев обяви, че на 27 и 28 декември ще се проведе благотворителен турнир по минифутбол в подкрепа на легендарния футболист. Близките на Пенев разкриват, че той е приел новината от турнира в София с огромно вълнение и благодарност.
Next: Жена ми си тръгна без дума, оставяйки ме сам с новородената ни дъщеря. Пет години по-късно я видях по телевизията.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.