Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тимошенко стресна България: Следващите сте вие
  • Новини

Тимошенко стресна България: Следващите сте вие

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
timhooehne.jpg

Ако свободният свят не защити Украйна, вие ще бъдете следващите. Това заяви в интервю за Нова телевизия Юлия Тимошенко, бивш премиер на Украйна и депутат във Върховната рада.

Тимошенко смята, че на България вече е поставен ултиматум от страна на руския президент.

„Вече са ви включили в списъка на страните, които застрашават империята на Путин да съществува и казаха, че вие не трябва да сте част на НАТО. Вече на вас самите определиха ултиматуми. Ако свободният свят не защити Украйна, вие ще бъдете следващите. И тогава ще бъде твърде късно да се вдигнете“, заяви бившият украински премиер и призова българският народ „да убеди властта да ни помогне с оръжие“.

„Украйна трябва да победи. Ако Украйна падне, ще загуби целият свободен свят“, каза още Тимошенко. Според нея единственият начин да бъде прекратена войната е „само със сила“.

„Всяко евро, което днес се плаща за руски газ и нафта отива за това Кремъл да се въоръжава и да се води война с други страни. Трябва да затворим всички потоци, Европа трябва да намери алтернатива за руския газ и нафта. Путин може да спре само със сила“, заяви Юлия Тимошенко.

„След 24 февруари се промени не само моят живот, а и на всеки украинец. Има хуманитарна катастрофа, тук се осъществява геноцид“, заяви Тимошенко.

Бившият премиер на Украйна и настоящ депутат е в опозиция на сегашното правителство. Тя обаче е категорична че „в момента, в който у нас паднаха първите руски ракети, ние станахме не просто един екип, а всички украинци станахме едно семейство. Днес всички браня своята родна страна“.

Тимошенко се обърна към българския народ и заяви, че в Украйна не е имало териториална война и повод за инвазия от страна на Руската федерация.

„Единствената причина, поради която Кремъл се нахвърли срещу Украйна е, че Путин не признава, че има такъв народ като украинския и такава страна. Той смята, че ние принадлежим към Руската империя. Той ни отне правото на свобода“, каза Тимошенко.

По думите й в Русия си мечтаят да се върне към състава си от 1997 г.

„Това означава, че Путин иска да се разпорежда на цяла Европа. И ще поиска НАТО изобщо да не съществува на нашия континент“, обясни депутатът. „Такива ултиматуми на мирни страни през 21 век са недопустими“, категорична е тя.

„Крайната цел на Путин е да превземе цяла Украйна“, смята Тимошенко. Тя отбеляза, че макар украинският народ да иска преговорите с Русия да завършат мирно, има неща, с които те няма да се примирят.

„Няма да приемем нарушаване на териториалната ни цялост, няма да приемем окупация на нашите територии, няма да приемем диктатор, който иска да намалим армията си“, обясни Тимошенко и допълни, че Украйна вярва в силата на своята армия и в подкрепата на свободния свят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Индия разстла червения килим за Русия
Next: Съученик на Путин: Той е жалък страхливец и бункерно същество, чака го съдбата на Кадафи

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.