Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тимошенко стресна България: Следващите сте вие
  • Новини

Тимошенко стресна България: Следващите сте вие

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
timhooehne.jpg

Ако свободният свят не защити Украйна, вие ще бъдете следващите. Това заяви в интервю за Нова телевизия Юлия Тимошенко, бивш премиер на Украйна и депутат във Върховната рада.

Тимошенко смята, че на България вече е поставен ултиматум от страна на руския президент.

„Вече са ви включили в списъка на страните, които застрашават империята на Путин да съществува и казаха, че вие не трябва да сте част на НАТО. Вече на вас самите определиха ултиматуми. Ако свободният свят не защити Украйна, вие ще бъдете следващите. И тогава ще бъде твърде късно да се вдигнете“, заяви бившият украински премиер и призова българският народ „да убеди властта да ни помогне с оръжие“.

„Украйна трябва да победи. Ако Украйна падне, ще загуби целият свободен свят“, каза още Тимошенко. Според нея единственият начин да бъде прекратена войната е „само със сила“.

„Всяко евро, което днес се плаща за руски газ и нафта отива за това Кремъл да се въоръжава и да се води война с други страни. Трябва да затворим всички потоци, Европа трябва да намери алтернатива за руския газ и нафта. Путин може да спре само със сила“, заяви Юлия Тимошенко.

„След 24 февруари се промени не само моят живот, а и на всеки украинец. Има хуманитарна катастрофа, тук се осъществява геноцид“, заяви Тимошенко.

Бившият премиер на Украйна и настоящ депутат е в опозиция на сегашното правителство. Тя обаче е категорична че „в момента, в който у нас паднаха първите руски ракети, ние станахме не просто един екип, а всички украинци станахме едно семейство. Днес всички браня своята родна страна“.

Тимошенко се обърна към българския народ и заяви, че в Украйна не е имало териториална война и повод за инвазия от страна на Руската федерация.

„Единствената причина, поради която Кремъл се нахвърли срещу Украйна е, че Путин не признава, че има такъв народ като украинския и такава страна. Той смята, че ние принадлежим към Руската империя. Той ни отне правото на свобода“, каза Тимошенко.

По думите й в Русия си мечтаят да се върне към състава си от 1997 г.

„Това означава, че Путин иска да се разпорежда на цяла Европа. И ще поиска НАТО изобщо да не съществува на нашия континент“, обясни депутатът. „Такива ултиматуми на мирни страни през 21 век са недопустими“, категорична е тя.

„Крайната цел на Путин е да превземе цяла Украйна“, смята Тимошенко. Тя отбеляза, че макар украинският народ да иска преговорите с Русия да завършат мирно, има неща, с които те няма да се примирят.

„Няма да приемем нарушаване на териториалната ни цялост, няма да приемем окупация на нашите територии, няма да приемем диктатор, който иска да намалим армията си“, обясни Тимошенко и допълни, че Украйна вярва в силата на своята армия и в подкрепата на свободния свят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Индия разстла червения килим за Русия
Next: Съученик на Путин: Той е жалък страхливец и бункерно същество, чака го съдбата на Кадафи

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.