Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тираджия стана герой на БГ интернета с отговор на обява за работа! Всички го подкрепят!
  • Новини

Тираджия стана герой на БГ интернета с отговор на обява за работа! Всички го подкрепят!

Иван Димитров Пешев декември 11, 2022
truraosorasrasnrasr.jpg

Българин, шофьор на ТИР, осмя по легендарен начин обявите за работа, които се пускат в бранша. Във всяка една обява има десетки различни изисквания. Но отговаря ли заплащането за тях? Проблем, който се среща в адски много браншове.

Мъжът реши да напише публикация срещу „робовладелците“ работодатели. Той го направи по много умел начин и направо ги заби в десета глуха.
Вижте какво пише Христомир Христозов в една от шофьорските групи във Фейбук:

Аз съм шофьор с 77г трудов стаж (още на баща ми в т*пките съм бил в камион)

Ерген, неженен, негаджосан, от женска ръка не докоснат – мога да работя 6-7-…-11-12-13 месеца, но без 13та заплата.
Имам категории А,Б,В,Г, З… Мога да карам камион с ремарке, с 2 ремаркета, с 5 ремаркета, и малък влак .

Не изпускай тези оферти:

Притежавам АDR, ASR, GPS, КГБ, ЦРУ, FBI…БКП, СДС…. за цистерна, за мотокар, за хеликоптер, за самолетоносач и ръчна количка с 1 колело.

Аз съм мотивиран, хигиенизиран, витаминизиран, не пия, не пуша, не пържа риба, не ям и не се*а в кабината.

Всяка неделя правя Ленински съботник: вадя въздушния филтър и го духам с компресора, източвам нафтата в туби и забърсвам утайките от дъното на резервоара, измивам с гореща вода горивния филтър за да падне парафина, свалям една по една всички 12 джанти и ги измивам, напомпвам, гресирам гайките (в офиса имате компютри, сметнете 12 джанти с по 10 гайки…. Не е 120, защото на диференциала гумите са двойни, но все пак в Офиса камион сте виждали само на календара).

Когато правя 45 ч. пауза, свалям всичките колани и ги пера в кофа с веро, за да не ми цапат ръкавиците, че тях не ги плащате.
Обичам да спя „на джоб“ на магистралата и минаващите камиони така поклащат кабината и люш-люш… се спинка по-сладко.
Понеже имам проблем с простатата, ставам на всеки 20 минути, правя оглед на резервоарите, бризента, … Така, давам нощен караул, за да не източат нафтата.

За заплащането не се притеснявайте – така едно авансче по 150€ на месец ми стига, даже и остава, щот нали не пуша. Пък някой ден може и да ми дадете цялата-половин заплата, защото сте ми удържали за нови зимни гуми за Поршето си, почивката с любовницата в Малибу, също минава за служебен разход и с моите 14700км/м фирмата е на ръба на фалита, но въпреки това за коледен подарък успяхте да намерите пари и ми подарихте МАГНИТ.

Благодаря и за новия Атлас на Европейския съюз. Знам че китайските GPSи са с мито и за това ще карам по карта и по табели.
Благодарение на това, че понякога презакачаме ремаркета, имам късмет да попадна на ремарке с мазен царски болт, че да смажа и лафета.

Знам как да пренарязвам диференциални гуми с белачка за картофи. Мога да правя пистов грайфер за лятото и почти го докарах до зимната шарка на МИШЕЛИН, така че ще изкарат още половин година.

За всякакви въпроси ми пишете Л.С., като хвана WiFi на бензиностанцията, ще ви отговоря, защото служебният телефон с скъп и е кодиран да набира и да звъни само на телефона на Диспечера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после
Next: Последни извънредни новини за издирването на рибарите Ивелин и Петър

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.