Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тихомълком и напълно неочаквано: Правителството слага данък и на…
  • Новини

Тихомълком и напълно неочаквано: Правителството слага данък и на…

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2023
sdfggflhfgkhfglhltrhtrh.png

Нов текст, с който работещите в ресторантьорския бранш ще трябва да плащат данък върху бакшишите си, се е промъкнал сред промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Докато ресторантьорите получават още една отстъпка с 9% ДДС и за 2024 г., техните подчинени влизат сред категорията работещи, за които финансовият министър Асен Василев увеличава данъчната тежест. Това става ясно от окончателният вариант на закона, внесен от Министерския съвет в Народното събрание.

Новият текст предвижда в облагаемия доход да се включват „всички предварително неопределени допълнителни парични плащания“. Зад тази формулировка се крият именно бакшишите.

А в допълнителните разпоредби на закона Министерство на финансите (МФ) дописва определение, което ясно визира бакшишите – това са „плащания за добро обслужване, които не са предварително определени, получени при и по повод изпълнение на трудовите задължения на служителя, включително когато не са платени пряко от работодателя“, съобщава „Сега“.

Спорът да се облагат ли с данък бакшишите периодично се подновява, но до този момент не се е стигало до решение. Последно легализиране на допълнителните плащания искаха самите ресторантьори, но сервитьорите не са така радушни към промяната. Включването на бакшишите към облагаемия доход означава, че върху тях вече ще се дължи данък общ доход. Финансовото министерство не е аргументирало тази промяна в мотивите към законопроекта.

В промените присъства и разкритикуваното от всички – синдикати, работодатели, депутати и икономисти, включване на граждански договори към трудовите правоотношения. Това ще означава отпадане на възможността за приспадане на 25% признати разходи за дейността и допълнителни осигуровки общо за около 5%.

„Целта на предложението е постигането на по-голяма данъчна прозрачност относно доходите и дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски с оглед на равнопоставеност на работещите по трудово правоотношение и повишаване на събираемостта на бюджетните вземания“, пише в мотивите към тази промяна.

Финансовият министър се смили над гъбарите и билкарите, за които първоначално бе предвидил въвеждане на годишен патентен данък в размери между 240 и 480 лв.

Събирането и продажбата на билки от граждани, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, няма да е стопанска дейност, която се облага с данъци – така, както е и сега. Това става ясно от внесените в Народното събрание промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Събирачите на диворастящи гъби и плодове като боровинки и шипки ще се облагат с алтернативен данък в размер на 30 лв. за всеки месец, през който се извършвали дейността. Нищо не се споменава за събирачите на трюфели, въпреки, че те бяха изрично споменати в мотивите в предложението за обществено обсъждане законови промени. Вероятно те се причисляват към гъбарите, тъй като трюфелът е вид гъба.

Именно от Асоциацията на ловците на трюфели в България се възпротивиха и поискаха среща с финансовия министър, за да обяснят, че налагането на патентен данък ще ограничи хората да събират диворастящи растения само в определен район. В противен случай ловците на трюфели, например, ще трябва да плащат патентен данък във всяка община, в която търсят този вид гъба.

В крайна сметка гъбарите и събирачите на диворастящи плодове ще заплащат данъка от 30 лв. в пунктовете за изкупуването на тези растения. Изкупвачите пък трябва да се регистрират в Агенцията по горите и да съблюдават сроковете за превеждане на събрания алтернативен данък в бюджета.

Събирачите на гъби и диви плодове, ако не упражняват друга трудова дейност, ще трябва да се осигуряват за пенсия и болест за своя сметка, като базата е половин минимална работна заплата.

От догодина доходите за продажба на виртуални валути също вече ще са облагаеми. Тези доходи ще се изчисляват като „сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Запазете рецептата-Като станат кестените си събирам по една торба-Нямате си и представа, колко болести лекуват
Next: В пенсионна възраст съм, каква потребителска такса трябва да плащам при личния лекар

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.