Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Това била последната екскурзия за сезона, а пътниците на кораба очаквали сравнително спокойно пътуване
  • Без категория

Това била последната екскурзия за сезона, а пътниците на кораба очаквали сравнително спокойно пътуване

Иван Димитров Пешев март 27, 2025
Screenshot_13

Удивително приключение сполетя група туристи, отпътували на круиз в Арктика. Това била последната екскурзия за сезона, а пътниците на кораба очаквали сравнително спокойно пътуване – да се насладят на величествените ледени пейзажи и да видят (ако имат късмет) някоя друга полярна мечка в далечината. Корабът минавал край остров Врангел, известен със своята дива природа, когато в далечината туристите забелязали множество бели силуети на животни. Първоначално всички си помислили, че това е просто стадо овце или северни елени, отишли да пият вода.

Но изненадата била огромна, когато станало ясно, че тези „бели точки“ са полярни мечки – и то стотици. Според водачите на круиза, подобна гледка се случва изключително рядко, защото полярните мечки обикновено са силно териториални и не се струпват на големи групи. Екскурзоводите бързо обяснили причината за това необичайно събиране – на брега бил изхвърлен труп на гренландски (главаст) кит, който предоставял огромно количество месо и мазнини за хищниците. Усетили миризмата на плячката отдалеч, те мълниеносно се насочили към мястото.

Остров Врангел се намира в Северния ледовит океан, северно от Сибир и Аляска. Известен е с богатата си фауна и често бива наричан „родилен дом“ на полярните мечки, защото много женски избират именно този регион, за да раждат малките си. В последните години, обаче, заради затоплянето на климата, ледовете около острова се топят по-бързо, намалявайки лова на тюлени – основния източник на храна за полярните мечки. Затова намерен кит на брега е истински дар за тях – помага им да натрупат много необходими калории, особено преди суровата арктическа зима.

Гледката била впечатляваща и леко стряскаща – стотици мечки, сред които и майки с до три-четири малки, спокойно се хранели от китовите останки. За учените такъв случай е златна възможност да наблюдават поведението на иначе самостоятелни хищници, събрани от общия интерес към голяма храна. За туристите това било истински връх на пътуването: да станат свидетели на „мини-събор“ на полярните мечки, при това от безопасно разстояние на кораба.

Подобен късмет е рядкост и най-доброто доказателство колко уникален е Арктическият регион – и колко е важно да бъде опазен. Поради климатичните промени, популацията на полярните мечки постепенно намалява, затова всяка среща с тях в естествена среда е привилегия – и напомняне колко крехка е тази екосистема.

Continue Reading

Previous: 22 години по-късно те все още живеят на мястото, където са намерили убежище в най-трудния си период.
Next: Путин се готви за война срещу Starlink с Тобол и Kalinka

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.