Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е давността на неплатените сметки и това е начинът да се справите със събирачите на дългове
  • Новини

Това е давността на неплатените сметки и това е начинът да се справите със събирачите на дългове

Иван Димитров Пешев септември 18, 2023
neapstlasotkasas.png

Активни потребители е асоциация, в която постъпват много оплаквания от фирмите за събиране на вземания.

Много често са за дребни суми от 50-100 лева, от неплатени сметки, на възраст от повече от 5 години.

Колекторите заплашват хората, че ще ги дадат на ЧСИ, ако парите не се платят веднага.

Тук разковничето е, че трябва да се платят лихвите за всички години, възнаграждението на адвокат.

Ако не се платят тези пари, те ще бъдат дадени на ЧСИ-то също.

Това обаче са стари фактури, на които давността е минала и не могат да бъдат събирани по принуда с ЧСИ

Винаги, когато някой ви се обади, поискайте имената му, името на фирмата, номера ѝ в търговския регистър, длъжността на човека.

Ако не ви даде тези данни, затворете. Изискайте номера на фактурата и датата ѝ и ги запишете.

Както и кое дружество е издало фактурата.

Ако не ви дадат тази информация, отново затворете.

Ако получите данните, проверете фактурата при дадения доставчик на услуга. Ако тя не съществува, кажете го при следващо обаждане и затворете.

Ако фактурата съществува, проверете от коя дата е станала „дължима“

Периодичните сметки, като тези за мобилен телефон, имат давност от 3 години.

След тях може да се плати само доброволно, не и принудително. Тази давност обаче не се прилага по служебен път.

Ако съд издаде заповед за изпълнение на такова задължение, трябва да подадете възражение.

На гърба на заповедта има бланка, която се попълва. Възражението се подава до един месец след решението на съда.

Ако не го направите, заповедта влиза в сила и тогава дължите парите.

Внимавайте за незаконно прехвърляне на задължения

Операторът, на който дължите сметката, дори да е в давност, трябва да ви уведоми, че прехвърля вземането на колекторска фирма.

В противен случай прехвърлянето не е валидно и не дължите пари на колектора. Кажете това на колекторската фирма.

Ако ви кажат, че са упълномощени да ви уведомят, поискайте нотариално заверено пълномощно за доказателство. Този похват важи независимо от давността.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Земеделците блокират главни пътища и гранични пунктове, поставят пет искания
Next: Мъж и жена откраднаха 165 хиляди лева и заровиха ги в земята!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.