Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е едно от най-важните места в България: Много туристи идват тук
  • Новини

Това е едно от най-важните места в България: Много туристи идват тук

Иван Димитров Пешев юни 20, 2023
hhhhhhhhhytuyuyuyuyuy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Това е едно от най-важните места в България: Много туристи идват тук

Огромна стръмна скала с обвит в лиани извор лекува слепи, сакати и безплодни. Това твърдят посетителите в едно от странните и затънтени кътчета в България – тракийското светилище Индипасха в Странджа.

За болните хора от години то се е превърнало в магнит.

За останалата част от българите е почти неизвестно, защото достъпът до него е изключително труден. Намира се в близост до село Граматиково, но непознаващ района може да стигне до извора само с помощта на местен водач.

Дори през летните месеци светилището тъне в полумрак – заради гъстата гора и високите камъни около него, покрити с няколко сантиметра мъх. Древно поверие твърди, че болните ще се излекуват по-бързо, ако оставят по лианите около извора свои дрехи.

Затова гледката на Индипасха е такава, каквато няма да видите никъде другаде. До аязмото има самоделно скован параклис с оставени от посетители икони, а върху скалите и лианите висят навързани чорапи, потници, гащи!

„Поверието разказва, че колкото по-близо до болното тяло е била оставената дреха, толкова по-голяма сила ще има. Затова повечето хора оставят бельо. Бельо оставят и жените, които искат да забременеят“, разказа дядо Калоян от Бургас.

„Дрехата не трябва да допира водата или земята, а да виси във въздуха. Така болестта ще остане там, в ничието пространство“, обяснява дядото.

От години той ходи на Индипасха да се моли за здраве.

Навремето жена му си счупила тежко крака, мислели, че няма да се възстанови с години. „Оставих първо едно чорапче на извора и взех вода да я пръскам вкъщи. Оправи се по-бързо от футболист!“, разказва дядото.

Преди две години спътницата му в живота се споминала. „Малко преди да почине, поиска да я качим пак на Индипасха“, припомня си той. Дядо Калоян разказва още, че три поредни години на Великден се засичал край извора с младо семейство и сина им, който лекувал късогледство.

„Мият очите на детето с водата и то вече вижда много по-добре“, убеден е дядото.

За Индипасха в Странджа има много легенди. Според едната тракийските жрици преди 2 хиляди години извършвали жертвоприношения край извора.

После гъстите гори скрили светилището и векове наред никой не знаел къде е. Било открито от сляп бивол, който се върнал при стопанина си и прогледнал.

Когато пак почнал да губи зрение, тръгнал към гората и пак се върнал прогледнал. Стопанинът го проследил и така открил скалата и извора, в който животното си потопило главата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българският Стоунхендж е най-мистериозното и мистично място по нашите земи
Next: Заплатите по морето литнаха: Няма хора за работа, дават много пари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.